Обстановката в турския град Одрин се успокоява, но все така остава сложна.
Казват, че в Турция са намерили държава, но тези като тях там са много. По пътя си едни са били просяци, а други черни работници, за да оцелеят и продължат.От пет години адът е в Сирия. Идват и казват Аллах Акбар и убиват. Това е ужасно, не можеш да убиваш в името на Аллах, това не го пише в Корана. И в Библията не пише, че може да се убива в името на Бога, разказва бежанка.
Тръгнах само с тези дрехи, за да спася децата си. Пред нас убиха съседите ни, цяла фамилия от 10 души умряха като кучета уж в името на нещо, което е античовешко. Сега съм под открито небе, но децата ми са живи и щастливо скачат ето там. Властите донесоха това, за да са щастливи децата тук. Те трябва да забравят войната и зверствата, за това сме тръгнали към Европа, плаче сирийка.
Ние мразим нашия живот, ние не можем да продължим живота си. А искам да продължа да уча. Аз харесвам това, харесвам икономиката. В Сирия учих икономика, а в Турция работих на автомивка за 30 лири, казва младо момче.
Надеждата на тези бежанци сега е, че някоя държава ще ги приеме, а Турция, както е обещала, ще превози със самолет до новото място, където да намерят спокойствието и бъдещето за себе си и децата си.Отвсякъде сме гонени, никъде не ни приемат. Не ги интересува, че Башар Асад убива хора и унищожава всичко, не остава дори надежда, споделя бежанец.