Първите български актьори - хъшовете

Продължаваме с репортажите за малко известните факти от предосвобожденската ни история. Добри Войников създава първата театрална трупа в Браила през 1865 г. В нея играят българските хъшове, включително и Христо Ботев. Пиесите на основоположника на българския театър и пръв бъргарски режисьор виждат бял свят първо именно в Браилския театър, а трупата му дава представления пред българските емигранти в продължение на 10 години.

През 60-те години на 19 век браилският театър "Мария Филоти" не изглеждал точно така и носел друго име, както напомня паметната плоча.

Тук някога е била зала Рали, където първите български актьори - хъшовете - са играли в постановките на Васил Друмев и Добри Войников.
Днес в театъра има бюст на Добри Войников, поставен от признателните българи от Шумен. Интересното е, че в трупата на Войников за пръв път участват жени - Екатерина Василева и Аника Костович. Иначе през Възраждането женските роли се изпълнявали от мъже.

Анастасия Радулов - зам.-председател на Дружеството на българите в Браила "Христо Ботев": - Първи път, преди да ги види публиката тези пиеси в България, първо тук са били.

Някога в театъра имало вътрешен двор, където господата и дамите слизали направо от каляските и се отдавали на изкуството на Мелпомена. По това време "Криворазбраната цивилизация" на Войников е най-добрата комедия чак до края на века. Ето как изследователят на Браила проф. Николай Жечев пресъздава спомените на един от хъшовете Киро Тулешков.

Проф. Николай Жечев - историк: - И той казва: "На другите дни след представлението се говореше по цялата пиаца, по пазарите,по учиците само за българското представление".

Според проф. Жечев дори самият Христо Ботев е играл в браилския театър "Рали".

Проф. Николай Жечев - историк: - Ботев е играл, играел е, защото той сам, предполага се, че е играл, защото той е в тази група млади българи. И в спомените си пред Вазов той е казал, че иска да играе в "Разбойници" на Шилер.

И днес театрите от Силистра и Шумен идват в Браила и представят български пиеси, включително и "Криворазбраната цивилизация". Текстът се превежда и на румънски.

Анастасия Радулов - зам.-председател на Дружеството на българите в Браила "Христо Ботев": - Има екран и всички диалози ги проектират на румънски, така че незнаещите български могат да следят добре пиесата.

Освен българската следа в театъра, в Браила се знае и мястото, където е била кръчмата на Никола Тодоров - Странджата.