Да си спомним за хъшовете в Браила

В румънския град Браила се знае и помни къде е мястото, където някога
е била кръчмата на Никола Тодоров - Странджата, описана от Иван Вазов в
повестта му "Немили-недраги". Сега там има паметна плоча, поставена от
един обикновен румънец - Георге Ангел.

Когато чуе името Браила, всеки българин първо се сеща за едно - за
хъшовете и за кръчмата на Странджата. Историята е била благосклонна към
нас, защото и сега мястото, където е била увековечената от Вазов механа, е известно.

Ако се приближеше някой до близката врата на тая кръчма и надникнеше хубаво над нея, щеше да види благодарение на слабата виделина дошла от един близък фенер една вапцана дъска със следующия надпис - Народна кръчма на знаменосецът. На това място в Браила е била къщата на
Странджата, където са живели българските хъшове.

Проф. Николай Жечев:
- По това време определени исторически личности като Никола Тодоров -Странджата, като дядо Жельо и Стефан Караджата е посещавал тази кръчма.

Всъщност някога тук е бил ханът на заможните българи братя Чапърови, към който била и кръчмата на Странджата. Докато е в Браила в хана живее Христо Ботев, който по това време е словослагател в печатницата на Димитър Паничков.

През 50-те години на миналия век ханът и кръчмата са разрушени, за да се построят тези блокове. На единия от тях била поставена паметна плоча. Тя пък била счупена преди три години, когато хората от блока решили да го санират. Тогава един румънски пенсионер, който живее на първия етаж прави тази паметна градина.

Анастасия Радулов:
- Тя е направена с лични пари от Ангел Георге,който разбра, че през ремонт на блока ще се изгуби плочата и постои тази нова плоча и тази градина със собствени пари.

Тръгваме да търсим господин Ангел, но се оказва, че той наскоро е получил инсулт, не може да говори и не може да излиза навън. Докато снимаме обаче той ни наблюдава от прозореца и мълчаливо одобрява това, което правим.

Преди три години имало идея на "Фонд 13 века България" да бъдат възстановени хана и кръчмата, ако не на това, то на близко място в Браила и да се превърнат в музей. Румънските власти одобрили идеята, но сега три години по-късно всичко е забравено. Сигурно си заслужава отново да се помисли за националната памет?