Авторът на "Балада за Георг Хених" Виктор Пасков напусна този свят след кратко боледуване преди да навърши 60 години. Музикант, писател и сценарист, той беше гражданин на света. Напуска България 18-годишен и негово убежище става Германия. От малък Виктор е посветен на цигулката и както често казваше "Без музика не мога да пиша". Завършва консерваторията в Лайпциг и 4 години работи там като композитор, джаз и оперен певец и критик.
Авторът на "Балада за Георг Хених" Виктор Пасков напусна този свят след кратко боледуване преди да навърши 60 години. Музикант, писател и сценарист, той беше гражданин на света. Напуска България 18-годишен и негово убежище става Германия. От малък Виктор е посветен на цигулката и както често казваше "Без музика не мога да пиша". Завършва консерваторията в Лайпциг и 4 години работи там като композитор, джаз и оперен певец и критик.
Опит, който години по-късно прозира зад историята на майстора на цигулки в "Балада за Георг Хених". За тази книга Пасков получава голямата награда за чуждестранна литература на салона в Бордо през 1991-ва година. Наричаха го рицар на думите, вечно търсещ човек, който казваше, че иска да е Пикасо в това, което прави.
Книгите му са издадени на много езици, получи много награди, не спишраше да пише и в Швейцария, където беше съветник в посолството. Виктор Пасков държеше преди всичко на факта, а не на измислицата и затова книгите му бяха истински. Не го подмина и българското подмятане на думи, че бил стар и вече ненужен. Чуждата преса обаче призна, че Виктор е едновременно реалист и магьосник, сравни го с Уди Алън, с Хенри Милър - защото в написаното има много рок, нежност и свобода. Никога не спестяваше истината и затова написаното понякога е убийствена сатира. Сега Виктор е в другото общество - на мъртвите поети - там, където, както самият той пишеше, и цигулките също имат душа...