Европа – сила и слабост – специално интервю с Валери Жискар Д’Eстен

- Господин президент, как един от бащите на обединена Европа вижда днес своето дете? Европейската идея вдъхновява ли още?
- Да, вдъхновява, но не по същия начин. В началото Европа беше малка група от страни, които три пъти воюваха помежду си в рамките на 70 години - германци, французи, белгийци и т.н. и поискаха мир. Но проблемът с мира вече не е проблем на Европа - това приключи. Ние излекувахме тази болест. Въпросът, който сега стои, е дали си даваме сметка за континенталните ни размери, дали организираме европейския континент. Китай - това е един континент, Съединените щати - това също е цял един континент, Индия - също, а Европа. Това са 27 страни. Ще останем ли разделени на 27 държави - това е въпросът. И ако останем разделени, ще бъдем слаби, а като сме слаби, съдбата ни ще зависи от другите.

- Но защо европейците си дават вид, че обичат Европа, а не показват особен ентусиазъм когато се провежда референдум за даден договор или пък избори за Европейски парламент?
- Вижте, има много обяснения. Ако зададете въпроса: „Трябва ли Европа да бъде обединена?", 70 % ще ви отговорят с „да" навсякъде, може би с изключение на Великобритания. Ако обаче предложите конкретни мерки и пък ги предложи конкретно правителство, не се знае дали хората ще гласуват за тези мерки или пък „за" или „против" правителството. Всички европейци подкрепят обединена Европа, но не винаги са съгласни с начина, по който им я предлагат техните ръководители.

- Как се представя България в обединена Европа?
- Вижте, нещата трябва да се казват такива, каквито са. Трябва да се прави разлика между преценката за дадена страна и преценката за ситуацията в нея. Страната всъщност е добре дошла - тя е симпатична, хората също, гостоприемни са, има мирни традиции, признати културни стойности. Няма такова нещо като анти-България в Европа. Обратно обаче, настоящата ситуация в България се преценява като лоша от европейците. Защото те чуват, че има корупция. За съжаление използването на средствата от европейските фондове се оценява като много негативно, има усещането, че правосъдието не е независимо. Знаете случая с убития българин във Франция, а виновните не са осъдени 9 години след това. Тоест, страна, в която институциите в момента оставят широко поле за корупцията и организираната престъпност. Всичко това създава лоша представа и точно поради тази причина има европейски мерки като спиране на средства от еврофондовете. Тази представа трябва да се промени.

- Да, господин президент, но ще отречете ли факта, че оценката на дадена страна се влияе от политическите убеждения - левите подкрепят леви, десните - десни и т.н.?
- Не съвсем. Наистина ли смятате, че е така? Да, има две големи политически семейства в Европа. Но страните не се оценяват така - не се казва Италия е лява, Германия - дясна. Такива са хората на власт. Няма солидарност между държавите в зависимост от тяхната политическа ориентация. Оценката за България не е функция на тенденцията, която я ръководи.

- Говорите за корупция. А сигурността, на която е посветена и конференцията с Ваше участие в България, дали е проблем, който Европа не може да разреши?
- Защо да не може да го реши?

- Защото това е основен проблем за цяла Европа...
- Да, основен проблем е. Нашите съвременни общества имат две задължения - от една страна, сигурността на техните граждани, тоест правото им на спокоен живот, от друга страна - икономическата сигурност - да могат да работят, да запазват работата си, да напредват в кариерата. Всичко това трябва да се направи в европейски измерения. Затова е интересно да се проучи какво правят българите, французите, германците, италианците.

- С какво България представлява интерес за вас в момента на вашата визита?
- Без да акцентирам върху това, България е най-бедната страна в Европа от гледна точка на стандарта на живот. В това отношение смятам, че трябва много работа, защото в Европа най-бедните трябва да станат по-малко бедни, богатствата да са разпределени по-добре, старите да разберат новодошлите, да няма противопоставяне. Аз съм абсолютно против разделянето на Европа, абсолютно против.

- Но пък вие сте сред тези, които се противопоставиха най-категорично на присъединяването на Турция в ЕС. Не мислите ли, че с времето предимствата на тази интеграция ще надделеят над недостатъците?
- Не вярвам. Ще видим. Това ще е след 50 години, нали? В момента проблемът е там, че разширихме Европа, без да я организираме. Тя не е организирана и не функционира добре - сменяме нейния председател в средата на кризата, Комисията е твърде многобройна и в тази криза не даде очакваните резултати. Така че приоритетът сега е организацията на Европа. Преди това беше разширяването. Но периодът, който ни предстои, е организацията на системата и нейното задълбочаване. Останалото разширяване остава за доста по-късно. От друга страна, Турция не е част от Европа. Трябва да живеем с мисълта за добрия съсед. Турция е голяма страна, с много положителни страни, но турците не са европейци. Ние организираме Европа, а също така и доброто ни съседство с нашите съседи.

- Като далечен потомък на Карл Велики, не мислите ли, че Европа има нужда от силен лидер като него?
- Е, Карл Велики не гарантира нищо. Неговата история е доста любопитна, той е един воин, далеч не миролюбец. Той е завоевател. А дали Европа има нужда от завоевател - не! Но дали Европа би живяла по-добре със силни ръководители - да! Това е съвсем сигурно. Една голяма общност от 500 милиона души има нужда от силни управници, а ги няма. И се надявам, че в бъдеще ще намерим начина отново да имаме такива водачи.

- Един личен въпрос - в какво се състои силата на един лидер?
- Силата на един лидер е преди всичко вътрешна сила, а не мускулите. Тоест, силата на неговите убеждения. Второто нещо е да имаш ясни цели - какво точно искаш да постигнеш. Например, в България да изградиш безпристрастно правосъдие и общество, което да се отърси от корупцията. И трето, трябва да имаш способността да го направиш. А способността е съвкупност от интелектуална надеждност и опит. Убеждения, цели, капацитет. Ако разгледате профилите на силните в историята, ще видите, че те са имали силни убеждения, цели и капацитет да ги постигнат. Такива лидери ни трябват.