Примата със сърце - Анна Томова-Синтова

Тя е от „златното поколение" на операта. Истинска звезда, с истински глас. Когато да бъдеш сред най-добрите, означава да си на сцена, където са били Павароти, Карерас или Доминго. И когато за да станеш прима, а не примадона, е било нужно да пристигнеш от Стара Загора, да се качиш на трамвая за Консерваторията, а душата ти да е такава песен, че да те отведе в Залцбург, Виена, Париж, Ню Йорк и Рио де Женейро.

Анна Томова-Синтова: "Прима никога не съм мечтала да бъда! Оперна певица - да... Аз съм израснала в операта, даже детските партии на „Мадам Бътерфлай" съм пяла, и в хор също, а пианото ми беше спътник. Винаги съм пяла, винаги, сякаш това беше съдържанието на моя живот. И целият мой път е бил изпълнен с трудности и себеотрицание, бих казала. И жертви от страна на семейството ми, за което съм винаги много благодарна..."

Въпр. То е било най-силната ви опора нали?
Анна Томова-Синтова: "Семейството е било винаги моята най-силна опора, да!"

Наричат я примата със сърце. Любимката на Караян. Земна в реалния живот и винаги с главна роля на сцената. Тя е донна Анна в операта Дон Жуан, графинята в сватбата на Фигаро, Тоска от операта на Пучини, Турандот, Аида, Дездемона... Триумфирала е в Метрополитен, но никога не е спирала да мисли за изгорялата опера в Стара Загора.

Въпр. Сигурно навън сте чували и добри, и лоши неща за България. Трудно ли е да виждаш отстрани какво се случва в родината ти?
Анна Томова-Синтова: "Понякога ми става много мъчно, когато съм свидетелка да бъдат показвани повече негативни страни, защото ние имаме много хубави страни, които при повече инициатива, може да се набляга на тази страна на България. Сега развитието в целия свят е сложно и объркано, и затова голямата ми мечта и желание е България да не бъде заразена от негативните тенденции в целия свят..."

Дали не е така, че когато си видял света, по ясно виждаш и мястото, на което си роден. Днес Анна Томова-Синтова не забравя да се връща на българската сцена. И постъпва така, както са постъпвали най-добрите й учители. Прави майсторски клас за млади българи. Казва, че времената са различни, но желанията на истински талантливите - едни и същи.

Анна Томова-Синтова: "Много по-различно е всичко, ние изобщо не сме искали да ставаме известни. Ние сме започвали да учим с много ентусиазъм, много любов, за бизнес, за такива неща изобщо не се е говорило... В днешно време много бързо се мисли за кариера, мисли се малко по външната страна на изкуството, което е трудно за младите, съвсем младите хора. Моята задача е в майсторските класове, които провеждам, наред с техническата страна, така и психически да им вдъхвам доверие, да поддържам този идеализъм и тази искра, която е нужна за човек на изкуството..."

Въпр. Прави впечатление, че истински успелите хора остават земни. Какво мислите за звездите, вип-овете, за тези, които непременно искат да стигнат до славата?
Анна Томова-Синтова: "Това е една външна страна, която не съответства на вътрешните изисквания, а именно те водят до славата! Трябва да имаш стремеж, амбиции естествено! При мен винаги е било стремеж към високи постижения, да дам най-доброто от себе си. Но никога като самоцел да бъда примадоната! Малко ни липсва самочувствието и се борим цял живот да го имаме, понеже не бива да се залъгваме, че в българина е загнездено малко робско чувство, с което сме възпитани, но то в известна степен ни помага. Понякога преголямото показване на сигурност отдалечава от естеството на нещата... Когато човек е малко по-скромен и малко по-несигурен, тогава много повече се приближава до съществото на голямата истина..."

Съществото на голямата истина. Днес Анна Томова-Синтова може да предаде и най-изпитания си житейски съвет.

Въпр. Човек не бърка, когато слуша сърцето си. Така ли е наистина?
Анна Томова-Синтова: "Да! В живота на първо място е да можеш винаги да го слушаш. А ние понякога се разсейваме и си налагаме премного мисълта, че искаме нещо да стане, а сърцето нещо друго говори. А когато говори сърцето, никога не е неправилно..."

Въпр. А когато угаснат прожекторите, свалите грима, какъв е животът ви...?
Анна Томова-Синтова: "Тогава гледам да бъда максимално нормален човек... Аз винаги съм била част от образ на сцената, винаги съм се включвала в тези образи всеотдайно, но веднага след това съм се стремяла да продължа в нормалния си живот... Вършела съм всичко с много голяма любов, с въодушевление и съм се стремяла да се върти кръгът взимане - даване по най-естествения начин, без стремеж само да взимам, а да не давам. Тогава и не получаваш нищо!"

Въпр. Но човек трябва да дава, нали?
Анна Томова-Синтова: "Човек трябва да дава, и то от цялото си сърце!"

Виж видео