Тайната на един архив - снимките проговарят

Понякога се случва така, че целият живот е мозайка от късчета. Неща, които идват, отиват си, понякога ги изпускаме, а понякога късметът идва при нас.....

Така започва тази история за късмета, разказана от фотографа Иво Хаджимишев. История за магически случайности, тайни, поразителни открития и добри духове, скрити в 17 кутии със стъклени негативи още от времето на Балканската война. История, в която има американска връзка, но не по „Шифърът на Леонардо". Защото е истинска.

Иво Хаджимишев:
Късметът идва на няколко пъти в продължение на 3 години. Първо аз съм много благодарен на този човек, който ме уведоми, а аз дори не знаех за какво става въпрос, че към един архив има интерес от страна на много колекцонери извън България. Аз нямах никакви средства, за да реагирам навремето, но го оставих в главата си ....
И тайната останала скрита. Докато на една вечеря в Ню Йорк, в дома на финансиста Робърт Гибсън и българската му съпруга Нели не станало дума за скъпоценния архив. Започнали да си фантазират - какво биха направили ако го открият? И се случило ....

Иво Хаджимишев:
"Много рядко или все по-рядко се намират такива хора като семейство Гибсън, които не само бяха готови да вложат известна сума в тези негативи, но бяха готови да ги оставят на българската държава. Не знам дали знаете, но целиият масив от архивите е тяхно дарение на Главно управление на архивите...
Дали има случайни неща? Историята мълчи за това как архивът е открит отново. И започва бавно да проговаря. А учените са озадачени - колко много са променени балканските земи от 1912 година до днес, за да не могат днес да разпознаят голяма част от местата, сградите, хората... Сякаш това минало никога не е било. Или ние просто никога не сме виждали истинското му лице?...

Иво Хаджимишев:
Понеже аз съм снимал толкова хора, някои от тях не са живи, но когато се извади този негатив, сложиш го в увеличителя и човек се ражда, човек се връща и това е магията на фотографията. И това се случва с тази изложба и аз искам да помоля хората да дойдат, ако познаят роднините си, защото тук има вълнуващи снимки на българското население, което е излязло да посреща нашенците, който познае близък да каже и това ще допълни много този архив...

Иво Хаджимишев:
Тази колекция от фотографии е особено ценна, защото в тези фотографии войниците и офицерите служат за мащаб, за да се види колко голям е паметникът. Но има и едни пресни гробове на наши офицери... аз успях да разчета и имената на двама от тях, те са написани и мъртвите са там... това е един невероятен разказ, вълнуващ за мен.

Но кой е запечатал последните спомени от тази разпокъсана България, която никога вече е нямало да бъде същата. Кой е можел да обикаля Балканите, да снима свободно войниците, да описва паметниците... Фотографът Иво Хаджимишев казва,че е стигнал до изумително откритие.

Иво Хаджимишев:
Докато буквално преди 10-тина дни дойде ключът към изложбата - това са записките на Богдан Филов, видяхме една гробница и по неговите записки всичко съвпадна с надписите под снимките, по негативите върху кутийките с изображенията, даже с хората на изображенията...
Дали намерените снимки не са част от тайния архив на един от най-противоречивите политици в българската история, останали дълги години в секретен фонд?
Богдан Филов - министър-председателят, регент на малолетния Симеон Втори, подписал договора за включването на България във Втората световна война и екзекутиран от Народния съд. Но който е прекарал по-голяма част от живота си в научни експедиции. Понякога историята наистина има неочаквани обрати...

Иво Хаджимишев:
Аз ще ви кажа - бяхме започнали да аранжираме тази изложба и снимките бяха подпрени и влезе един човек, който беше чул разговор по радиото и ме помоли да разгледа - и аз си казах: това е първият посетител. И накрая се разговорихме. Казах: какъв сте вие? А той каза - аз съм роден благодарение на семейството на Филови - те помогнаха на моята майка да я лекуват.Това беше първият посетител и това беше хубаво според мен...
А понякога наистина се случва така. Целият живот е една мозайка от късчета, неща, които идват, отиват си, понякога ги изпускаме, а понякога късметът идва при нас...

Иво Хаджимишев:
Вижте, за мен все по-важна е следата, а не това, което оставя следата. Важно е какво остава след действието... Затова трябва много да внимаваш какво правиш, защото ти го гледаш днес със своите очи, обаче трябва да мислиш и да си даваш сметка,че евентуално други ще съдят. Затова сме много отговорни за времето, за това, което правиш, какви следи оставяш....