Завърнаха се българите, които изкачиха Еверест

Вълнение, което обектива и словата не могат да опишат и туптящи сърца с надежда да зърнат и прегърнат Петя и Камен. Такава беше атмосферата на столичния аеродрум часове преди кацането на самолета с двамата. Очакваха ги трите им деца, майката на Петя Цветанка, десетки роднини и приятели:

- Как си, мамо, наред ли е всичко? - Да!
БНТ: "Честито Петя! Коя е първата мисъл, която Ви мина през съзнанието, когато стъпихте на върха?"
Петя Станимирова: "Че съм безкрайно и истински щастлива. Много бях спокойна и искрено се радвах, че сме успели да постигнем една наша дългогодишна мечта!"

Камен Колчев - съпруг на Петя Станимирова: "Че трябва да слизам. Да, със сигурност.
- За колко време бяхте на върха? - 1/2 час.
- Как се чувствате като първа българка, която е стъпила на Еверест? Оттук-нататък влизате в българската история?
- Не съм го направила, за да влизам в българската история. Направих го, за да осъществя една мечта".

По пътя към Еверест Петя и съпругът й носели за кадем две плюшени мечета алпинисти. Въпреки това трудностите заради лошото време и трудния терен не ги подминали:
Петя Станимирова: "Върху мен падна камък през нощта, който не можах да видя, тъй като беше тъмно. Удари ме по лицето по средата на стената. Това беше момент, когато се зачудих дали мога да се справя с болката и дали няма да получа измръзване на лицето в следствие на удара".

Дори и след постижението Петя мечтае да покори още върхове: "Ако отида на друг висок връх, бих искала да го направя с приятели, с кръг от хора с които сме били заедно... това е страхотно".

След преживяването Петя и Камен смятат да си починат и завърнат към живота в полите на Витоша. Едно е сигурно, че оттук-нататък за двамата и техните близки нищо няма да е както преди ... защото са срещнали Джомолунгма или Богинята майка на света, както наричат в Тибет най-високия връх на планетата.