Чудотворната икона "Св. Богородица - Кикотиса" бе въдворена в храма в Катуница

Светинята е била поръчана в съседна Гърция, специално за храма в село Катуница, където с тази нова икона се отдава още по-голяма почит на Божията майка. Тя е изработена със сребърен обков и богато украсена, и е точно копие на оригинала.

"Иконата "Св. Богородица - Кикотиса" (или "Св. Богородица - Кико") датира от дълбока древност и според преданието е рисувана от св. Лука, за когото се знае, че е бил лекар и иконописец. По-късно византийските императори, почитайки иконата и получавайки благословение от нея, са направили масивен сребърен обков и завеси, с които иконата е обградена отвсякъде, за да не бъде гледана от "зли погледи". Чрез идването на тази икона Света Богородица ни доказа на практика, че не ни е забравила, че иска да е близо до нас и е готова на нея да възлагаме своите проблеми и да просим от тази велика застъпница", каза отец Димитър в своята проповед, след въдворяването на святия образ в храм "Св. Никола" в село Катуница.

Иконата бе донесена и на река Чая, където бе Богоявленският кръст.

Кратка история на иконата „Пресвета Богородица – Кикотиса”

Чудотворната иконата води началото си от Кипър. Съгласно една от версиите, наименованието ѝ идва от храста Κύκκου и датира от византийската епоха. Според

друга версия названието на иконата се свързва с името на планината Кикос и светинята води началото си от края на 11 век. Много е писано за тази икона, прототипът на която се твърди, че е излязла изпод ръката на св. апостол и евангелист Лука. Светата икона е известна още и като „Пресвета Богородица – Елеуса” (т.е. източник на милосърдие). На нея е изобразена

Пресветата Дева, държаща Христос с дясната ръка. Тази икона е свидетелство за огромната почит, с която се ползва Пресвета Богородица сред православните народи. През 1576 г.

иконата е била покрита със сребърен и златен обков. Новият обков е бил направен през 1795 година. Той покрива изцяло лика на Пресвета Богородица и това покритие, по волята на император Алексий не се маха никога, за да внушава светинята по-голямо почитание. През 1669 г. Александрийският патриарх Герасим се усъмнил и понечил да повдигне обкова, за да види лицето на Божията Майка, но бил наказан за своето кощунство и принуден със сълзи на очи да проси прощение от Господа. Руският цар Василий - Барский посетил манастира

през 1735 г., пише, че монасите смъквали покрова от иконата само в периода на суша, като предварително я пренасяли на съседния връх, известен под названието "Престол", където отслужвали съответния молебен. Правели това без да гледат нейния образ, който обръщали към небето. Народът изпитвал дълбока любов към светата икона. Съществуват много

народни песни, в които се възпява Божията Майка - Кикоска, както и исторически свидетелства, че по целия остров са оказвани големи почести на светинята. В храма може да се видят свидетелства за чудесата на иконата.

Веднъж един чернокож нечестивец се опитал да открадне иконата и ръката му изсъхнала. Благодарение на силата на светата икона по време на суша е валял дъжд, бездетни са раждали и болни са оздравявали.