На 8 март честваме Международния ден на жената. Историята на празника води своето начало от 1857 година, когато жените от шивашки предприятия в Ню Йорк излизат на протест против лошите условия на труд и ниските заплати. 8 март се превръща в символ на равноправието между мъжете и жените в икономическите, политическите и обществените постижения. Репортерът ни Гергана Шумкова представя светът на жените през мъжките очи.
Днес не е денят на майката, нито на зюмбюла. По-хубаво е. Днес се отбелязва фактът, че има общества, в които жената има равни права с мъжа. Свободата да учиш, да завършиш университет, да работиш до припадък, докато мъжът ти ти помага с децата. Да бъдеш съдия, предприемач, негримирана, да можеш да кажеш, да родиш, докато мъжът ти ти държи ръката, да си влюбена в друга жена, да изкарваш пари с работа, да караш мерцедес последен модел, защото имаш богат любовник, да бъдеш хирург или археолог... Свободата да не харесваш осми март, защото помниш комунизма, зюмбюлите и как обществото изкъртваше майка ти от работа, а вкъщи патриархатът си хвърляше чорапите, докато тя чисти до изнемога. Ако празнувате, сипете си чаша вино за това, че сте нормални хора с права и задължения, защото само на 1000 километра от тук нещата са съвсем различни."
Това е един от стотиците постове във фейсбук, посветени на празника на жената, който доведе до крайни и противоречиви мнения в социалните мрежи - кой празнува днес, защо празнува и има ли въобще повод за празник. Теодор Михайлов определя себе си като любящ съпруг и баща на две деца и е категоричен в едно: "Всеки ден трябва да е ден на жената, това е един знак, в който ние да се подсетим, че векове жените не са имали почти никакви права. В близкото минало те не са имали никакви права. Жените, които живеят на нашата територия и ние заедно с тях, трябва да се радваме, че имаме еднакви права с тях, защото в една голяма част от света това изобщо не е така."
А нежният пол често показва сила, с която вдъхновява поколенията след себе си....
Теодор: "Първият път, когато се удивих от жена, беше в средата на 80-те години, когато видях Маргарет Тачър, която се изправи пред целия английски парламент и се обърна към всички с думите: "Вие всички смятате така, аз много съжалявам за вас". Тогава ми стана ясно, че дори един-единствен човек, уверен в своята правота, може да си отстоява позицията, независимо от мнението на мнозинството. И това беше жена, това беше Маргарет Тачър."
Теодор е убеден, че в размирните времена, в които живеем, основното, което липсва в световната политика, е нежната ръка на твърдата жена.
Теодор: "Ако някой ще спаси света, който се саморазрушава в момента, това ще бъде жена или някакви жени, защото мъжете, както виждаме, може само да се въоръжават, бомбардират, да вдигат огради. Аз наистина вярвам, че по-добрата и по-красивата, и по-интелигентната половина на човечеството - това са жените."
И следва един въпрос, който търси своя отговор от хилядолетия... Какво искат жените?
Теодор: "Аз съм се отказал да разбирам какво искат жените. Жените искат това, което искат."
Чуй новините
Подкаст
