Основни акценти от срещата Макрон - Пендаровски

Тогава въпросната среща по време на Форума на мира в Париж предстоеше. Но самият факт, че Макрон и Пендаровски най-после ще се видят, криеше обещанието за нещо позитивно. Поне за това държавният глава на Северна Македония да получи повече информация от първа ръка – от извора, както казахме тогава, за позицията на Франция във връзка с блокирането на решението на Европейския съвет за начало на преговорния процес за членство на Скопие. И на Тирана, разбира се. Но и за това, какви са перспективите изобщо пред процеса на разширяване на Европейския съюз по посока на страните от нашето непосредствено съседство – Западните Балкани. Любопитни въпроси, които наистина провокират професионалния интерес, пък и не само него.

След разговора Пендаровски направи пресконференция, на която подробно, но в рамките на дипломатическата вежливост и прецизност, информира за основните моменти от разговора си с Макрон. Няколко са акцентите, на които трябва да се обърне внимание.

Ако започнем отзад напред, както се казва, ще споменем обещанието, изтръгнато от френския президент да посети Северна Македония през следващата година. На упоритите настоявания да бъде по-конкретен за термина на визитата, Макрон в крайна сметка е дал да се разбере, че това би могло да стане през първата половина на 2020 г. В Скопие френският президент би искал, освен срещи с местния политически елит и държавен връх, да намери начин да обясни на местните хора мотивите си за своята позиция, която „провали“ необходимия пълен консенсус за дата за преговори на Северна Македония и на Албания. Похвално намерение, но пък пред мен изниква веднага един въпрос, породен тъкмо от желанието на французина да посети Скопие.

Ето защо. Първата половина на следващата година е от 1 януари до 30 юни. Това са цели шест месеца. От началото на годината в Северна Македония ще действа служебен кабинет, наричан „технически“. Той ще трябва да организира и проведе предсрочните парламентарни избори на 12 април. Логично е да предположим, че Макрон едва ли би кацнал в Скопие в рамките на предизборната кампания, която още отсега се очертава да бъде крайно остра и непредвидима, опасявайки се да не бъде обвинен, че идва да „вземе страна“ в кампанията.Значи, предлагам да предположим, че обещаното посещение ще трябва да се случи между 12 април и 30 юни.

Да, но има още едно обстоятелство, произтичащо от разговора на Макрон с Пендаровски. Френският президент е обяснил, че от Париж вече са представили на всички страни членки на Европейския съюз идеите и принципите, заложени в намерението за промяна на методологията на приема на нови държави. До края на март бележките на всяка страна трябва да бъдат върнати в Париж, където да бъдат обобщени и ако се прецени, да бъдат вкарани в институциите на ЕС в Брюксел. Но каквито и да са предложенията, те няма да бъдат публично оповестени тъкмо заради предстоящите на 12 април извънредни парламентарни избори в Северна Македония. Така поне Макрон е споделил пред Пендаровски. Значи, те може и да се обсъждат, но ако има някакво решение по тях, каквото и да е то, това би могло да стане на 6 май. Тогава в рамките на хърватското председателство в Загреб ще има среща на върха между ЕС и страните от Западните Балкани. Нещо подобно на онази, която през май миналата година направихме в София като най-значима проява в рамките на българското председателство.

Колкото и да е пълно с условности всяко бъдещо консенсусно решение на Европейския съвет, ако на 6 май Северна Македония и Албания все пак получат „зелена светлина“ за преговорния процес за членство, то ще бъде свързвано със Загреб и Хърватия, а не със София и България, да речем. И в Скопие, например, ще тръбят, че пътят за ЕС им е отворен в Загреб, а не в София. Както би било логично заради приноса, който България даде за съживяване на евроатлантическите амбиции на Северна Македония с подписването на Договора за добросъседство, приятелство и сътрудничество от 1 август 2017 г. между двете държави.

Но така е в политиката. Всяко важно решение си има своето истинско място, с истинските герои и в истинското време. Ако пък – все пак, използваме някои от познатите постулати на диалектиката, ще трябва да добавим, че количествените натрупвания преминават в качествени изменения. И моментът на тяхното проявление невинаги, даже като правило – често, не съвпада със субективните желания на който и да е политик или държавник.

В крайна сметка, след Париж Северна Македония и Албания получиха симпатична доза кураж, че през пролетта на следващата година неуспехът от октомври тази година може да се превърне в триумф.

Ще видим.