Как влияе политиката на интериора на сградата на Народното събрание?

Новите 240 ще се настанят в една от първите сгради, построени в София, след Освобождението. Строителството отнело само няколко месеца. Проектът поръчва правителството на Петко Каравелов през 1884г. Теренът осигурили от столичната управа. Избрали най-високата тогава точка на Столицата, някога точно там бил и древния некропол на антична Сердика.

Тези кадри са документирали първоначалното обзавеждане на сградата от 1886 г. Материалите за него били внесени от Австро-Унгария и Чехия. През 60-те години на миналия век дървените банки на депутатите, били подмени с нови изработени от варен бук по уникална технология. Според запознати те са и най-ценното нещо в цялата сграда. Те се ползват и днес.

Автентични са и колоните, поставени в края на 19-ти век в фоайето на сградата, което е при северния вход на парламентарната сграда.

По своето архитектурно решение уникален е и Клубът на народния представител - познат повече като депутатското кафене. От пленарната зала към него дори има врата, която се използвала от някогашния първи, когато влизал в конфиденциални срещи. Едно от най-ценните места в сградата е библиотеката на Народното събрание. Само там се пазят всички стенографски дневници от заседанията на българския парламент от неговото учредяване през 1879 година до наши дни.

С политическите промени, се променял и козметично външния изглед на сградата. Дори добре познатият на всички българи девиз "Съединението прави силата", бил махнат през 1938г. и заменен с "В съединението е силата". Промяната не се възприела добре и старият надпис бил върнат.

Въпреки поредица от намеси в сградата, автентичността си е запазила фасадата на постройката. Конструкцията й е типична за времето, по което била строена - масивни тухлени носещи стени и дървена покривна конструкция. Тя обаче била подменена с по-съвременна преди 50 години, заедно с облицовките на подовете.

Преди година депутати решиха да се преместят в нова пленарна зала. Това ще струва около 20 млн. лева. Самата зала ще e в бившия партиен дом, който ще бъде снабден със стъклен купол и амфитеатрален под. Капацитетът на новата зала ще бъде от 270 депутатски банки вместо 240 - колкото е броят на народните представители. Според заданието, реконструкцията трябва да бъде направена така, че дейността на депутатите да бъде максимално отделена от останалите посетители в Народното събрание - журналисти, гости, официални лица и дурги.

Идеята за преместването е с 20-годишна история, но досега така и не се намираше финансиране за начинанието. Ремонтът и преместването по план трябва да се случат в мандата на следващото народно събрание по време на българското председателство на Съвета на Европейски, през 2018.

Дали новите 240 ще започнат мандата си на площад „Народно събрание“ №2 и ще го завършат на площад „Княз Александър I“ №1 предстои да видим.