Къде се срещат Съединението и Независимостта на България?

Това е къщата със знамето - често я посочват хората от квартала. Знаят, че и в делник и в празник то гордо се развява над широко отворената врата. Така е от 53-та година - построили къщата и поставили стойката за трибагреника. Там под шарената сянка на лозницата посяда често Людмил. На сладки приказки със съседите. Той се е родил, израснал, оженил, отгледал децата и внуците си все тук на ъгъла на "Съединение" и "22-ри септември".

Людмил Динков: Тези две улици са кръстени точно по времето на Съединението на България. Тука е било поляна с тези две улици и още една принадлежна - едно шосе, което свързвало Слатина със София.

Той е позитивен - не е сложил розовите очила - вижда реалността, но има своя философия - за гордостта по празници и след като отминат.

Людмил Динков: Гордостта е нещо относително - всеки може да бъде горд с нещо. Дори едно дърво да засадиш пак може да си горд, че си създал нещо.

Людмил ни изпраща с усмивка. И след нас вратата остава отворена,знамето развято, а точно на ъгъла на улица "Съединение" и "22-ри септември" в кошчето за боклук израства свеж букет от здравец.