Край Охрид се спореше за проблемите на професията

Не знам дали заради хубавите есенни септемврийски дни или заради българския празник, събрал в едно няколко почивни дни, но хотелите край Охридското езеро бяха пълни и препълни. Колко само автобуси с българска регистрация срещнахме и видяхме, колко наши леки коли, джипове и мощни мотоциклети засякохме. Научи се българинът да ползва всеки свободен ден да пътува наблизо или далеч съобразно кесията си. И една от безспорните дестинации е тъкмо Охрид.

И ние, няколко български журналисти прекарахме три дни там. Нямахме туристически нагласи, по-скоро бяхме готови да свършим някаква полезна работа на срещата с колеги от Северна Македония, поканили ни да говорим за журналистическата професия и за нейните проблеми.

Поканата дойде след като сдружението „Медиум“ от Скопие бе спечелило проект, финансиран от българското Външно министерство чрез посолството ни в столицата на Северна Македония. Организаторите бяха поставили акцент на това, чрез диалог да намерим общи опорни точки в борбата против предразсъдъците, наслоявани с години от двете страни на границата и тровещи отношенията ни. И разбира се, да видим къде са изворите на езика на омразата, който много често замърсява текстове и репортажи, подготвени в Северна Македония за България, и обратното – у нас за комшиите оттатък границата. И разбира се, да преценим дали заедно можем да се преборим с най-новото зло на занаята ни – фалшивите новини, които създават погрешна представа за много събития и личности, възбуждат негативни усещания и чувства, предизвикват и трупат недоверие както между колегите журналисти, така и между хората от България и Северна Македония.

И какво? Много бързо разбрахме, че проблемите ни са общи, а и тревогите – също. Обсъдихме примери за ползване на езика на омразата в материали, видели бял свят и в двете съседни държави. Дадохме си сметка, че това повече не бива да продължава и че повече не бива да се робува на предразсъдъците, трупани с десетилетия в страните ни по време на режимите, които вече, надяваме се, са отишли в историята. И по време на формалните пленарни заседания, и в неформалното общуване между всички нас стигнахме до извода, че:

Първо, трябват повече подобни среща за да се преодолее „изоставането“ във взаимното опознаване. Хора, живеем толкова близко, а не се познаваме достатъчно и това води до липса на доверие.

Второ, в дигиталния век има толкова възможности да си обменяме информация, да проверяваме взаимно истинността и верността на информации, за които имаме съмнения, че не са точни и че биха могли да предизвикат напрежение и недоразумения.

Трето, приехме, че и спестяването на част от истината едни за други е форма на фалшиви новини, че полуистината също носи толкова опасности, колкото и „чистите“ фалшиви новини. Затова борбата против полуистината е също толкова важна, колкото и другата, срещу потока от фалшиви вести, които извират отвсякъде, в това число и от политиците.

Четвърто, да опитаме на първо време да съставим оперативно бюро за обмен на информация и за професионални контакти от участниците в срещата в Охрид. А по-нататък, по-нататък да мислим за обща информационна платформа, която да бъде поддържана с усилията на всички колеги, които изповядват професионалните стандарти и европейските критерии за неизползване на езика на омразата и против продуцирането на фалшиви новини.

Вероятно би могло да се потърсят и опишат още някои от констатациите, до които стигнахме с колегите от Северна Македония по време на срещата в Охрид, наречена от домакините „Уикенд за диалог“. Да, диалог имаше и той беше откровен, професионален и пълен със загриженост, както за бъдещето на журналистическата професия, така и за отношенията между двете държави и между хората от двете страни на границата. Дискутирахме и с министъра на комуникациите, отчетността и прозрачността, бившият телевизионен журналист Роберт Поповски, може ли да се намери начин за регулация на източниците, които излъчват фалшиви новини. Бяхме приветствани на два пъти от българския посланик в Скопие Ангел Ангелов, който заедно с членове на посолството присъстваха почти през цялото време на дебата.

Убеден съм, че останаха с впечатлението, че финансирането на подобни проекти от българска страна не е отишло напразно, а е дало възможност за опознаване, за повишаване на нова степен на доверието между журналистите от двете страни в името на добросъседството, приятелството и сътрудничеството между България и Северна Македония.

А иначе есента в Охрид започна със слънце и спокойно езеро, в което някои от колегите храбро се потопиха.