Мигове от белия континент

Далечно, бяло, студено - това са първите асоциации за Антарктида. Южната шапка на Земното кълбо, която все още не е разкрила тайните си. Хората , които работят там могат да се нарекат истински първопроходници. Място, на което дори многократно да си бил изглежда винаги по нов начин. А преживяването - то преминава като едно премигване на клепача.

- Дали този тюлен вижда в моите очи това, което и аз в неговите. Страх няма, има любопитство и в известна степен взаимно уважение - аз съм гостът, а той - господарят на ледената пустош. Животът изглежда простичък и може би е идеалният модел за съществуване на нашата планета.

Изабела Шопова - писател: Мисля, че всеки които е дошъл до Антарктида си тръгва различен човек, всеки намира тук нещо за себе си, може би не непременно това, което е очаквал да намери, може би не непременно това, което е търсил, за мен ще бъде като посещение на чужда планета.

Астралното лято е оголило брегът на българската полярна база "Св. Климент Охридски". Време е за работа. Сериозен научен екип - геолози, картографи, геодезисти, физици. Всички те готови да бъдат откриватели в своята област.

проф. Христо Пимпирев - ръководител на 25- тата Българска антарктическа експедиция и председател на БАИ: Тази година залагам определено на младите учени, имаме много млади хора в екипа и аз просто съм много щастлив, защото виждам техния ентусиазъм, блясъка в очите им, как просто имат ентусиазма да работят в тези полярни райони, виждат красотата, виждат ползата от това да са тука и да имат бъдещето да станат наистина полярни изследователи.

ас. Стефан Велев - геолог в СУ "Св. Климент Охридски": Сбъдната мечта! Геология на Антарктида. Простичко!

гл. ас. Дочо Дочев - палеонтологот в СУ "Св. Климент Охридски": В доста от скалите успяхме да открием ихнофосили, които представляват следи от жизнената дейност на различни типове организми.

Казват, че Антарктида е световната научна лаборатория, но за да влезеш в нея се изискват не само знания. Трябва да си готов за трудностите - капризите на времето, което се променя буквално с минути. Трябва да си на "ти" със зимните спортове, да умееш да стискаш зъби, защото нещата не рядко се случваш по различен начин от това, което си си мислил.

Така се случва още с първата българска експедиция, когато вместо на остров Александър, първите къщи са сглобени на остров Ливингстън. Вече четвърт век, стъпка по стъпка проектът Антарктида, започнал като дръзка мечта на учени от Софийския университет се превръща в сериозно присъствие и признание за нашата наука.

Изработената едромащабна цифрова карта на района е база за изследванията във всички научни сфери. Освен това, тя дава възможност за проследяване движението на ледника, а оттам и на степента на влияние на климатичните промени в района. А те са очеваден факт. Ледникът се свлича към брега. Под снега вече са 4 постройки от българската база. Остават спомените.

Може би затова полярниците са решени да направят всичко възможно да отринат "Куцото куче" - фургонът, станал първи полярен дом за нашите антарктици и вече обект, обявен и за исторически паметник на континента. Първият православен параклис "Св. Йоан Рилски" също е затрупан от снега, но пък новоизградения вече е завършен. Камбаната оглася целия залив...

Антарктида - едно премигване на клепачите - но картините и емоциите остават за цял живот...