Според изискванията на законодателната процедура народните представители ще гласуват поименно.
Измененията в основния закон предвиждат промени в съдебната власт и са следствие на обявената от правосъдния министър реформа на съдебната система. Те обаче не бяха приети във вида, в който бяха внесени и това предизвика оставката на Христо Иванов и сътресения в управлението.
На първо четене в края на септември промените бяха подкрепени от 184 народни представители. Политиците се съгласиха по няколко основни точки. Висшият съдебен съвет да бъде разделен на две колегии - съдийска и прокурорска, повече правомощия на Инспектората и пряк избор на магистратите.
Освен това Висшият адвокатски съвет получи възможност да внася жалби в Конституционния съд.
Ябълката на раздора се оказа разпределението на парламентарната квота в двете колегии. През месеците между двете гласувания политическите сили направиха нови предложения - така прокурорската колегия ще се състои от 11 вместо 12 души. 5 от тях ще са от парламентарната квота. Съдийската колегия да се състои от 14 души - шест избрани от съдиите, шест от парламента плюс двамата председатели на върховните съдилища, предвиждат още измененията.
Стою Стоев, "Продължаваме Промяната": Голямата цел на тези избори беше Пеевски и Борисов да нямат 80 депутати
Димо Дренчев, "Възраждане": България трябва да започне да снабдява рафинерията в Бургас директно от Русия
Новата власт: Готова ли е "Прогресивна България" със структура и състав на кабинета?
Априлското въстание като наръчник за свобода: Как българите се научиха да воюват?