Последната крачка се оказа прекалено дълга

Единствената заплаха, която създаваше неудобства бе фактът, че форумът, на който Скопие трябва да получи покана за членство, трябваше да се проведе на 3 и 4 декември в Лондон. Нямаше време, както се казва, испанците нямаше да са готови пред Лондон.

Срещата на върха в английската столица мина и замина, делегация на Северна Македония начело с премиера Зоран Заев бе там и взе участие във всички официални и неформални прояви. Във финалния документ на форума бе записано лаконично, че в него е участвала делегация на Скопие и че скоро Северна Македония ще стане 30-тият член на НАТО.

Дотук всичко е наред. Когато Заев се върна в Скопие се похвали, че в Лондон се е видял със стария и нов премиер на Испания Педро Санчес. Той му е обещал, че Протоколът за членството на Северна Македония в НАТО ще бъде ратифициран колкото може по-скоро.

Онзи ден, в четвъртък пък стана известно, че новият кабинет в Мадрид няма да бъде съставен преди края на януари поради шарения му характер и необходимостта от допълнителни консултации той да получи мнозинство в Кортесите.

Значи, очакваната толкова и закъсняла във времето испанска ратификация ще закъснее повече, отколкото предварително се очакваше. Но все пак ще се случи, надявам се.

Добре, но за окончателното завършване на процедура има още нещо, което е задължително и без което не може. Това е ратификацията от парламента в Скопие. Тя се прави на старта и на финала на цялата процедура. Но ако в Скопие решат да изчакат испанското одобрение, това може да стане и в средата на януари, или дори в края на същия месец, а може би и по-късно. Но проблемът е в това, че който от посочените варианти да се случи, той ще завари Северна Македония без парламент, който да приключи процедурата.

Защото политическите парламентарни партии вече договориха на 12 април да се проведат предсрочни парламентарни избори като изход от кризата след неуспеха в Брюксел през октомври страната да получи дата за преговорния процес за членство в ЕС. А според договореностите, три месеца преди изборния ден, значи на 12 януари, Собранието трябва да бъде разпуснато, десет дни преди това – на 3 януари Зоран Заев трябва да е подал своята оставка и служебен премиер да състави служебно правителство, което да организира и проведе изборите.

От тези договорености няма бягане. В резултат няма да има парламент, който да ратифицира Протокола и Северна Македония наистина да стане 30-тият член на НАТО.

Другата опция е изборите да бъдат отложени с толкова време, с колкото време испанските Кортеси се оправят. Да, но това пък е крайно неприемливо за опозицията от ВМРО-ДПМНЕ, която настоява за предсрочни избори, които да спечели и отново да се върне във властта. Още повече, че всяко отлагане на изборния ден от 12 април приближава вотът към датата на редовните избори през есента. Тогава какъв смисъл ще има от предсрочните?

Затова опозицията предложи някакъв компромисен, по-скоро условен вариант. А той предвижда във времето, в което парламентът в Скопие все още не се е разпуснал, ратификацията на Протокола да бъде гласувана и процедурата да бъде окончателно приключена. Но ще бъде задействана тогава, когато пристигне добрата вест от Мадрид.

Така и избори ще има на 12 април, пък и Северна Македония ще е изпълнила всички процедурни формални изисквания за членство. Сега остава управляващите да обсъдят и приемат тази формула за условна ратификация, а и правните експерти да кажат, че тя е легитимна.

Премиерът Зоран Заев вече даде да се разбере, че по-скоро приема идеята, отколкото да я отхвърля. Пък и вече го видяхме на палубата на американския самолетоносач някъде в Средиземно море заедно с Бойко Борисов като знак, че го третират като лидер на държава, ефективен партньор в Североатлантическия блок.

Вярно, самолетоносачът бе американски, заедно с Борисов и Заев там бяха и посланиците на САЩ в София и в Скопие, но се надявам, че никой няма да се наема да оспорва ролята на САЩ в НАТО, та да търси нюансите корабът американски ли е или НАТО-вски.

Такава треска сега тресе политиците край Вардар. На фона на всичко това някак си странно изглеждат опитите на научните среди в Северна Македония отново да вкарат в дневния ред на българо-македонските отношения отговора на въпроса какво е това чудо македонски език. И отново да ги усложнят.

Но за това-следващият път.