Президентът наложи вето върху промените в Закона за околната среда (обзор)

Основната цел на промените в Закона за опазване на околната среда беше да премахне порочната практика строителството на автомагистрали, пътища и стратегически инфраструктурни обекти да бъде бавено до безкрай заради обжалвания на процедурите по ОВОС.

Според президента Румен Радев, обаче, за да изпълни конституционното си задължение за осигуряване опазването на околната среда, държавата трябва да създава не само регулации за съхраняването ѝ, но и за ефективен контрол за тяхното прилагане. Такъв контрол, според президента, се осъществява от административните съдилища именно на две инстанции.

Премахването на втората инстанция намалява интензитета на защитата, необходим за гарантиране на околната среда като конституционно призната ценност, според Радев.

Бизнесът, който застана твърдо зад новия закон, реагира остро на ветото, коментирайки, че големите, важни проекти за страната ще се бавят до безкрай заради, цитирам, "зелен рекет". 27-те неправителствени екоорганизации, които поискаха президентът да върне закона, приветстваха решението му, коментирайки, че отказът от втора инстанция е ограничаване достъпа до правосъдие.

Евгений Иванов, изпълнителен директор на КРИБ, Един лев струва обжалването и всеки гражданин в кавички може да отиде да обжалва голям инфраструктурен проект и да го забави с години, особено на втора инстанция. Така че може да останем без магистрала Струма и да връщаме пари, защото знаете, че ако не влезем в срокове, поставени от ЕК, всичко усвоено до този момент подлежи на връщане. Няма да има Хемус магистрала, няма да има ски зона в Банско развита, изобщо няма да има сериозен инфраструктурен проект, който да бъде осъществен, тъй като очевидно е, че само с национални средства това не може да се случи.

Катерина Раковска, Коалиция за климата - България. Практически това, което се случва, е, че всъщност това е орязване на достъпа до правосъдие. Мотивите на законодателите са ускоряване на правосъдието, в случая няма ускоряване, имаме премахване на правосъдие. Няма държава в ЕС, в която такъв тип дела да се гледат на една инстанция. Много от тях, такъв тип дела, се гледат на три инстанции. При нас обичайно е две. Сега с тази поправка се предлага една. Това е недопустимо.

Сред големите инфраструктурни проекти, които се бавят заради обжалвания срещу оценката за въздействие върху околната среда, са участъка на АМ "Струма" в Кресненското дефиле, обходния път на Габрово-тунела под Шипка, пътя Бургас-Слънчев бряг, обходния път на Поморие и третия лъч на метрото, проектът, за който бе обжалван 2 години.

Преди по-малко от месец български и европейски НПО изпратиха жалба в ЕК срещу строителството на АМ "Струма" през Кресненското дефиле. Според природозащитниците, строителството на магистралата през дефилето ще има катастрофални последици за защитените растения и животни в региона. Местните жители също недоволстват от промяната в проекта за магистралата, който предвижда два еднопосочни пътя на километри един от друг.

Бизнесмени от Кресна и региона са притеснени за съдбата на крайпътните заведения и магазини. Собственици на рафтинг клубовете по реката също смятат, че ще има доста проблеми, най-вече с безопасността на хората, ако трасетата на автомагистралата бъдат разделени.

Борислав Пауновски, рафтинг инструктор: „Ако тук се създаде трасе, което минава само в едната посока, транспортирането на хора при възникването на някаква ситуация или проблем в реката, евакуирането на хора ще стане много сложно. Ще трябва да се заобикаля много.... Цялото нещо ще бъде усложнено в пъти повече."

Хората от града, които работят в заведенията в Кресненското дефиле, ще трябва да обикалят пет пъти повече, за да отидат на работа.

Петър Петров, зам.-кмет на Община Кресна: „Ще трябва да пътуват до Полето, до пътен възел Полето и от там да се връщат до кресненските ханчета. Има доста имоти в района на Кресненското дефиле и за да ходят да обработват тези имоти , трябва да отидат до Полето и да се върнат обратно по същия път до техните имоти.

Хората в Кресна се притесняват още, че ще останат без автобусен транспорт до Благоевград и София тъй като фирмите едва ли ще отклоняват автобусите, за да взимат пътници от тук."

Петър Петров, зам.-кмет на Община Кресна: „Мисля, че това са важни въпроси и проблеми, които трябва да се решат може би сега преди окончателното проектиране, за да могат да се заложат в този проект на автомагистралата и да се обмислят доста сериозно."

Жителите на Кресна и местната власт настояват и четирите платна на автомагистралата да бъдат изградени в планината.

Борислав Пауновски, рафтинг инструктор: „Тука ще стане един райски кът, в който всякакъв туризъм ще може да се развива."

Обсъждането на идейните проекти за спорния лот през Кресненското дефиле продължава и през септември в Кресна и Симитли. До момента са разгледани пет варианта за изграждането на автомагистрала „Струма" през пролома. Магистралата трябва да бъде изцяло завършена до 2023 година, в противен случай страната ни ще връща милиони на Европейския съюз.

В следобедните часове на деня на страницата на АПИ бе оповестен Доклада за Оценката за въздействие върху околната среда при алтернативните маршрути на лот 3.2 от АМ Струма - Кресна-Крупник. Един от изводите в доклада е, че при различните варианти за трасето през Кресненското дефиле смъртността на уникални видове земноводни и влечуги от близо 2300 годишно ще паднат до между 300 и 800, или с 60% по-малко. На 11.09. докладът ще премине през обществено обсъждане в общините Симитли и Кресна, съобщават от Пътната агенция.