Патриарх Неофит ще отслужи водосвет пред Паметника на Незнайния войн. След това със светена вода ще бъдат поръсени бойните знамена, знамената-светини и българските войни от представителните части. Водосветът се прави за здраве и успехи на армията ни. Той е обред, установен от Светата църква. Неговата символика е, че водата чисти, пречиства греховете, освещава и има целебна сила.
This is a modal window.
Освещаването на бойните знамена датира от 917 година, по времето на Цар Симеон велики преди битката при река Ахелой.
Днес ще бъдат осветени 8 знамена-светини, които се съхраняват във Военно-историческия музей.
На 6 май по традиция патриарх Неофит отслужва водосвет пред Паметника на незнайния войн, а след това със светена вода биват поръсени бойните знамена, знамената-светини и българските войни от представителните части. Водосветът се прави за здраве и успехи на армията ни. Той е обред, установен от светата църква като неговата символика е,че водата чисти, пречиства греховете, освещава и има целебна сила. Например Св. ап. Матей пише: “Водата се освещава, за да подкрепя със силата си здравето на човека, да изцелява болестите, демоните да прогонва и всички неприятности да отблъсква.”
Затова преди сражения православните армии са ръсени със светена вода и войните влизали в боя като вярвали, че имат Божията закрила срещу неприятеля.За първи път водосвет на бойните знамена е отслужен по времето на цар Симеон Велики преди битката при река Ахелой през далечната 917 година. До падането на България под османско владичество преди всяка битка, която води българската войска, е извършван водосвет.
След Освобождението тази традиция е възстановена от първия военен министър на Княжество България ген. Паренсов и продължава до 1946 г. След демократичните промени у нас ритуалът е възстановен през 1993 г. Бойните знамена, знаете, се освещават и на още един голям църковен празник - на Богоявление. Но тогава, за разлика от 6 май, се отслужва Велик Богоявленски водосвет, който се прави само два пъти в годината именно около Богоявление. На Гергьовден се служе по-малък водосвет, а ритуалът ще бъде извършен пред паметника на Незнайния войн, а не пред храма "Александър Невски". След освещаването на водата с нея се поръсват 8 знамена-светини за българската армия, които се съхраняват във Военно-историческия музей. Едното е знамето, ушито през 1877 година от Стилияна Параскевова - то е първообразът на националния ни трибагреник. Освещава се и знамето на 1-ви конен полк - то е поръчано в Санкт Петербург и е пример за това, че има страни, в които бойно знаме е различно от националното. В основата на знамето е гербът на червено поле-щит и изправен коронован лъв.
Освещават се още знамената на 13-ти пехотен рилски полк, на 15-ти пехотен Ломски полк, на 23-ти пехотен Шипченски полк, на 24-ти пехотен Черноморски полк, на 25 пехотен Драгомански полк и на 30 пехотен Шейновски полк. Знамената са участвали и са били храбро пазени във войните - от Сръбско-българската до Втората световна война.