Тунис - страната, от която започна серията от революции в арабския свят през 2011 година, отново е сцена на масови протести. И причините за тях са отново социални и икономически.
"Какво чакаме още!" и "Ще ни умори или гладът, или полицията", гласяха лозунгите на една от малкото мирни протестни демонстрации в столицата Тунис. Напрежението там расте с всеки изминал ден на новата година заради драстичните мерки за затягане на коланите, въведени под натиска на международните кредитори с цел намаляване на бюджетния дефицит.
Аиша: 7 години минаха от 2011 г., а те продължават да не правят нищо за нас. Протестите ще са по-големи от всякога. Бедните, като мен, не могат повече да понасят това.
Коалиционното правителство на премиера Юсеф Шахед - девето поред за 7 години след свалянето от власт на диктатора Бен Али, иска да намали от 15 на 12 и половина процента от БВП разходите за заплати. От 1 януари то увеличи драстично данъците и осигуровките, и цените на горивата и на телекомуникационните услуги.
Бурното недоволство беше предизвикано и от смъртта на демонстрант в град Тебурба. В множество селища в Тунис бяха атакувани полицейски управления, 49 полицаи са ранени, толкова са опожарените полицейски коли. Арестувани са над 200 души.
Сами бен Гази: Насилието и вандализмът са неприемливи. Но те са логичен резултат от глада и неспиращо обедняване на тунизийския народ.
Опозицията и синдикатите заплашват протестите да не секнат, докато правителството не оттегли рестриктивния бюджет. А премиерът Шахед се кълне, че 2018 г. ще е последната трудна година за тунизийците.