Виена пропадна, а Македония?

Във всички случаи от 25 години насам, в които външният фактор се е намесвал в суверенна и независима Македония, е имал партньорството на основните политически играчи в страната. Искали или не, приятно им е било или не, това няма значение, политическите партии и персони винаги са били на разположение на международните медиатори, които и да са били и откъдето и да са идвали те. Във всички случаи досега! Но ето че дойде моментът тази политическа традиция на задължително присъствие в рамките на диалога да се срине. В петък, 22 април, във Виена, в седалището на представителството на Европейския съюз трябваше да се срещнат лидерите на четирите основни политически партии в Македония - две македонски и две на албанците в страната, с еврокомисаря по разширението, австриецът Йоханес Хан и тримата евродепутати - медиатори във вътрешно- македонския диалог - Ричард Хюит, Иво Вайгъл и Едуард Кукан. От Скопие трябваше да пристигнат лидерът на ВМРО-ДПМНЕ Никола Груевски, неговият основен политически противник, социалдемократът Зоран Заев и „постоянното политическо присъствие” - Али Ахмети от Демократичния съюз за интеграция и Мендух Тачи от Демократичната партия на албанците. И за да бъде пълна картинката, към тази компания трябваше да се присъединят и двамата ключови посланици в Скопие - на САЩ Джес Бейли и на ЕС - Айво Орав. Както се казва, до болка позната комбинация от лица, която през лятото на миналата година, в резиденцията на Орав на улица „Пържино” в Скопие постигна договорености, чието изпълнение трябваше да извади Македония от острата политическа, социална, икономическа и морална криза, настъпила след като опозицията обяви записи от телефонни разговори между висши представители на властта. Записите разкриха факти за корупция и злоупотреби с властта, които изкараха македонците на улиците и площадите.

Този път обаче посредничеството на международната общност не се получи. Срещата във Виена се провали, лидерите на четирите партии си останаха в Скопие, протестите и контрапротестите в столицата и в провинцията продължиха, при това с нарастващо настървение, от политическите окопи едни срещу други валят обвинения и заклинания за това кой е виновен за провала на поредния опит за диалог в търсене на решение. А както стана ясно от очевидно разочароващото съобщение на Европейския съюз, то трябва да се търси в изпълнение на договореностите от емблематичното скопско Пържино. Европейската дипломация не назовава поименно виновника за провала, но обръща внимание на „ретроградното” решение на президента Георге Иванов да помилва онези събрани в един общ пакет 56 човека, чийто деяния са във фокуса на създадената от същото това „Пържино” Специална прокуратура. От управляващата все още ВМРО-ДПМНЕ считат, че опитът за политическо мирно решение в австрийската столица е провален от лидера на социалдемократите и на опозицията Зоран Заев, който заяви, че няма да се качи на самолета за Виена, ако президентът не оттегли помилването и ако не бъдат отложени предсрочните парламентарни избори на 5 юни. Всъщност, това са две нови, допълнителни условия, които Заев постави към вече известните - чист избирателен списък, медиен закон и отделяне на партията от държавата. В интерес на истината, в един момент даже се прокраднаха съобщения оттук - оттам, че Георге Иванов обмислял сериозно да върне газта и да отмени указите си с ясното съзнание, че слага главата си на политическата гилотина, но се оказа, че това е по-скоро пожелание, отколкото реалност. Самият държавен глава даде да се разбере, че дори и да иска, не може да върне събитията назад, защото нямал правно основание за това. На всичко отгоре, Иванов едва ли иска.

И сега – какво? Брюксел едва ли ще прости обидата, нанесена от македонците, независимо кой от тях е основната причина за провала на срещата. „Дойче веле” прогнозира оттегляне на препоръката на Европейската комисия за започване на преговори между ЕС и Македония за членство. В персонален план се умува дали да не бъде наложена забрана за пътуване в страните от ЕС на македонски политици, както и блокиране на сметките им в европейски банки. Което, без съмнение, поставя на карта европейската перспектива на страната. Край Вардар окопната война ще продължи, като и двете страни ще търсят изход от кризата, само че по-коренно различен начин. Управляващата все още ВМРО-ДПМНЕ ще търси политическо решение чрез избори, при това колкото може по-скоро, докато опозицията ще продължава да настоява за правен, а после за политически изход- първо думата да си каже Специалната прокуратура по делата за злоупотреба с властта и корупция, пък после може и да се отиде на избори. Кога- само не и на 5 юни, защото за обвиненията трябва време. Никола Груевски, който формално е извън властта след оставката си на 15 януари като премиер, ще губи нерви, докато Заев ще трупа самочувствие, още повече ако се потвърдят намеците, че в неговия гръб духа вятърът на „международната общност”.

В Брюксел ще лекуват раните си от неуспеха, но няма да се откажат от посредничеството си. Наборът от комбинации „морков плюс тояга” е богат, все някоя от тях ще свърши работа.

А по улици и площади в Скопие и извън него ще се вихри „Шарената революция”, както вече наричат протестната македонска вълна. „Шарена”-хем да не приличат на всички други досега, хем да са в хармония с различните цветове на боите, хвърлени и оцветили по време на протестите белите монументи и строги паметници и сгради от проекта на властта „Скопие 2014”. Може да се каже, че дори е симпатично.

Само че се страхувам, че тази „симпатия” може да струва твърде скъпо.

Костадин Филипов