Зарадва ли Лондон хората оттатък границата?

Във вторник и сряда в Лондон се проведе юбилейна среща на върха на Североатлантическия пакт – НАТО. За първи път в тридесетгодишната история на суверенна и независима Северна Македония нейна делегация, водена от премиера Зоран Заев седна на масата заедно с другите държавни и правителствени ръководители на страните членки. Вярно, без право на глас, но като знак, че членството на страната е вече съвсем близо.

Така и беше записано във финалната Декларация за форума, само едно изречение, но твърде важно и ангажиращо – че присъства и делегация от Северна Македония, която ще бъде тридесетият член на пакта. Делегацията участва и в неформалните прояви, в това число и при срещата с английската кралица, но и във всички други, организирани от домакините. А причината, че членството на Северна Македония все още не е формализирано окончателно е Испания.

Поради предсрочните парламентарни избори там страната все още няма парламент, който да ратифицира Протокола за членството на Северна Македония. Но пък в Лондон Заев се срещна със стария–нов премиер Педро Санчес, който му обещал тази последна процедура да бъде изпълнена колкото може по-скоро.

Но това беше външната страна на нещата. Важното бе, че Северна Македония най-после реализира една от стратегическите цели, които си постави още когато се откъсна от Югославия и стана независима и суверенна държава. Това ще гарантира нейната вътрешна сигурност, както и стабилността в района.

Е, в някои оценки на политолози от Скопие в часовете след края на форума в Лондон проличаха открито стари стереотипи, които все още са живи край Вардар. Членството в НАТО щяло да пресече окончателно апетитите на съседите към Северна Македония, които в течение на десетилетия представлявали заплаха от агресия.

Странно твърдение при положение, че три от съседните страни на Северна Македония са членове на алианса- Гърция, България и Албания, значи са партньори, от които агресия не би могло да се очаква. Което пък ни кара да предполагаме, че въпросната заплаха от въоръжена агресия би могла да идва само от север, от Сърбия. Тя не е член на пакта, пък и няма желание за това, поне засега. С други думи – събитието си заслужаваше да бъде посрещнато като историческо за държавата и нейните граждани.

По странно стечение на обстоятелствата обаче, в медиите то бе изместено от първите места в новините от едно друго – първото съдебно заседание по прословутото дело „Рекет“. Не вярвам да сте го забравили– Катица Янева, ръководителката на Специализираната прокуратура, призвана да разчисти престъпленията от времето на режима на Никола Груевски е обвиняема за получаване на подкуп и корупция заедно с още двама, които посредничили за това мярката за неотклонение на бизнесмена Орце Камчев да бъде намалена.

Пред съда се изправиха Янева и двамата посредници, като прокурорът по делото Вилма Русковска се постара предварително, преди началото на заседанието да даде пресконференция, в която предварително и публично да произнесе присъдите, които ще поиска за тримата обвиняеми.

Юристи веднага контрираха, че така не се прави, че ако искаш да обвиниш и поискаш определена присъда, това трябва да стане вътре, в съдебната зала, в рамките на процедурата. Впрочем, единият от тримата – Зоран Милевски-Кичеец, получи точно три години затвор, толкова, колкото Русковска бе оповестила. Другите двама- Катица Янева и Боян Йовановски- Боки 13, не се признаха за виновни и тепърва ще бъдат изправени пред съда. Нищо чудно Русковска и преди заседанията по техните дела отново да подготви обществеността чрез медиите какво ще се случи вътре.

И странното се случи– в Лондон Заев се радваше на присъствието си сред колегите си от НАТО, пращаше СМС-и колко е горд от постигнатото, колко е радостен за страната си, колко по-сигурна и стабилна ще стане държавата с това партньорство в алианса, а край Вардар, в родината му, рекетьорите от „Рекет“ заемаха първите места в новинарските емисии и на страниците на малкото останали ежедневни вестници. Измествайки, разбира се, информацията, която идваше от британската столица, въпреки че там бяха пратени доста екипи от журналисти, които да превърнат голямото събитие с предстоящото членство на страната в НАТО в историческо събитие.

Та затова, като ви казвам, че понякога не мога да ги разбера оттатък границата, ви предлагам да ми вярвате.