Жителите на ломското село Долни Цибър излязоха на бунт заради голямата безработица и липсата на развитие в региона. Протестиращите искат постоянна работа, а не да полагат 14-дневен труд, срещу който сега получават 42 лева социална помощ на месец. Хората...
Жителите на ломското село Долни Цибър излязоха на бунт заради голямата безработица и липсата на развитие в региона. Протестиращите искат постоянна работа, а не да полагат 14-дневен труд, срещу който сега получават 42 лева социална помощ на месец. Хората се заканиха, че ако исканията им не бъдат чути, ще преминат към гражданско неподчинение.
Години безработни и само на социални помощи. Така са голяма част от жителите на село Долни Цибър. Затова днес те излязоха с метлите и лопатите и с конкретен лозунг „Искаме работа, а не социални помощи.”
„От 2003 година съм безработен. Колко пари взимате? 43 лева. Стигат ли? Никога не стигат, те не стигат и за една закуска.”
“Това не са социални помощи, не знам как да ви го кажа… ние сме обречени на умиране.”
От 1600 жители на селото близо 300 от тях са на социални помощи. Затова протестиращите предлагат или да работят цял месец за минималната работна заплата или пет дни за 42 лева.
„Искаме 14-дневката да отпадне и да се работи само 5 дни. Като второ искане искаме най-вече, това е много болна тема, искаме разкриване на работни места.”
Местната власт им обеща, че до две седмици ще представи исканията на протестиращите пред министъра на труда и социалната политика.
Иван Барзин – кмет на община Вълчедръм: „Ние сме една от общините с най-голяма безработица – 50 процента, 1700 души са на подпис, официално в бюрото по труда. Всички знаете, че тук освен аварийките, други програми не е имало.”
Петър Петров – заместник областен на Монтана: „Това е въпрос за промяна на законодателството, не зависи от министерството или от господин Калфин. Няма как само с един подпис или едно решение това нещо да се случи.”
На последните парламентарни избори жителите на село Долни Цибър бойкотираха изборите и никой от тях не отиде да гласува. Причината беше липсата на работа в селото.