"Денят и нощта се стигат" - празникът Секновение слага край на лятото

На 29 август се отбелязва Обсечене или Секновение. Според народните схващания на Секновение "денят и нощта се стигат", т.е. стават равни по времетраене. Вярва се, че на този ден змиите и гущерите се прибират в своите леговища. Скриват се и демоните на природата - самодивите.

Смята се за "лош ден" ("тежък празник"), по време на който не трябва да се работи и да се започва нищо ново. На места през нощта палят огньове за предпазване от злите сили. Стопаните събират диви плодове за зимнина. Вярването за отрязаната глава на св. Йоан забранява да се ядат плодове и зеленчуци с червен цвят - дини, ябълки, домати. Не се пие и червено вино.

Това е вторият летен празник (след Eньовден - празникът на раждането на Св.Йоан) на християнския светец, този път посветен на смъртта му. Той се нарича Секновение и поради вярването, че на този ден се сече лятото, секат се денят и нощта, стават равни. На Секновение водата и времето започват да застудяват, затова никой не бива да се къпе в реките.

Празникът Секновение се счита за край на лятото. Той изцяло носи белезите на преходен период - между лятото и есента и поради това в народната представа е изключително опасен. Движението на влечугите и бродещите вредоносни демони маркират период на хаос.

Православната църква свързва празника с отсичането на главата на св. Йоан Кръстител и носи още названията: "Обсечение", "Св. Йоан с отсечена глава", "Църн св. Йоан". В житието на светеца е упоменато, че св. Йоан Кръстител е обезглавен по желание на царица Иродиада, която встъпвайки в брак с брата на мъжа си, е порицана от Йоан Предтеча. Учениците погребват тялото му, а главата остава като реликва. Константин Велики я премества в гр. Емеса. По-късно е последователно пренасяна в Халкидон, Цариград и Комана.

На същия ден в България се празнува и християнският празник Св. Седмочисленици - Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий, и Светите братя Кирил и Методий.