Футболист на годината в исторически план

След няколко часа ще разберем името на поредния победител в анкетата "Футболист на годината" и за разлика от вълната от реакции след петъчния конгрес на БФС сега навярно няма да има особено много учудени и озадачени. Кирил Десподов почти сигурно ще спечели наградата за трета поредна година. Капитанът на националния ни тим няма почти никаква конкуренция, като и за следващите 12 месеца единственият му реален претендент за първото място се очертава Илия Груев-младши, чийто шансове ще се увеличат, ако Лийдс влезе във Висшата лига, а халфът остане в тима от Йоркшър и през следващия сезон.

За бъдещето обаче ще говорим друг път. Нека погледнем кои са победителите в исторически план, какви са рекордите и любопитните факти в тази надпревара, която се провежда на практика извън терена и често води след себе си до сърдити физиономии.

Макар няколко пъти в началото на 20-и век да са били определяни победители (включително през 1931 година), за официален старт на анкетата се води 1961 година, а първият носител на отличието е Георги Найденов от ЦДНА. Легендата на Левски Георги Аспарухов е над всички за 1965 година, а първият футболист, печелил наградата два пъти, е Александър Шаламанов, който е предпочетен пред колегите си през 1963 и 1966. По-късно провъзгласеният за треньор №1 на 20 век Димитър Пенев е избран за футболист на годината през 1967.

Следват години, в които голмайсторските умения на Христо Бонев не остават незабелязани. Емблематичният стрелец на Локомотив Пловдив, който и дълго време държеше рекорда за най-много голове с националната фланелка, печели през 1969, 1971 и 1972 и става първият, който триумфира три пъти в анкетата.

По-късно за футболист на годината са определени и бележити фигури като Кирил Ивков, Павел Панов, Андрей Желязков, Стойчо Младенов, Георги Велинов, Георги Димитров. Доскорошният президент на БФС Борислав Михайлов също има във визитката си отличието - от 1986г. През 1989 на сцената излиза Христо Стоичков. Той е избиран 5 пъти за "Футболист на годината", а през 1990 става и първият, който получава приза, докато играе и в чуждестранен отбор - Барселона. Стоичков печели наградата пет пъти в кариерата си, като единственият, който е с повече, е Димитър Бербатов - със седем, но ще стигнем и до бившия нападател на Манчестър Юнайтед.

Двата гола във вратата на Франция, които класират България за Мондиала през 1994, логично осигуряват първото място на Емил Костадинов през 1993. Красимир Балъков има две награди - през 1995 и 1997, а между тях журналистите избират вече покойния Трифон Иванов за №1.

Новоизбраният президент на БФС Георги Иванов е победител в две поредни години - 2000 и 2001, след което започва епохата на Бербатов. Нападателят печели първия от рекордните си седем приза през 2002, а последния - през 2010. Добрите му приятели Стилиян Петров и Мартин Петров имат по една награда - съответно през 2003 и 2006.

След това за отбелязване са две години, в които над всички са вратари - Николай Михайлов през 2011 и Владислав Стоянов през 2014. Ивелин Попов е трикратен лауреат при това в три поредни години - между 2015 и 2017, а донякъде изненадващо две отличия събра и офанзивният играч на Локомотив Пловдив Димитър Илиев.

Тази вечер Кирил Десподов може да спечели наградата за четвърти път, което ще го остави трети във вечната ранглиста на "Футболист на годината", изоставайки единствено от Бербатов и Стоичков. В 23 от годините футболистът-победител е играел в чужбина, 15 са наградите за играчи на ЦСКА, 14 - за тези от Левски. Най-младият победител е Георги Миланов, който през 2012 триумфира, когато е на 20. Борислав Михайлов и Николай Михайлов са единствените баща и син, които са били определяни за най-добри футболисти у нас.

Автор: Стефан Георгиев

Последвайте нашия канал "Спорт по БНТ" във Viber

Последвайте ни и във Фейсбук, за да сте винаги в час с последните спортни новини

Намерете БНТ в социалните мрежи: Instagram, Facebook, LinkedIn, TikTok

Гледайте НА ЖИВО спорт безплатно на: