Избори във време на дезинформация - как Европейският парламент се бори с фалшивите новини

Между 6 и 9 юни тази година 27-те държави - членки на Европейския съюз, ще изберат своите нови представители в Европейския парламент. Ще бъде ли засегнат изборният процес от фалшивите новини и дезинформацията и как може да се противостои на това - говори Делфин Колард, заместник-говорител на ЕП, отговарящ за борбата с дезинформацията.

- Дезинформацията се разпространява все повече и повече около нас, а предстоящите избори за Европейски парламент може би ще са първия вот за европейски представители, който ще се провежда в толкова наситена от дезинформация обстановка. Очаквате ли, че това може да окаже влияние на изборите?

- Дезинформацията не е нова. Разбира се, тя се разпространява по-интензивно, когато идват избори и то не само когато става въпрос за изборите за Европейски парламент през юни, но и за всички видове избори. През 2024 70% от европейските демокрации ще гласуват, така че това е свързано с обществото като цяло.

На Вашия въпрос - навсякъде, когато наближават избори, се появяват дезинформатори, които се опитват да атакуват фундаментите на демокрацията. Те лансират, може би, три основни наратива. Първо - че изборите са манипулирани или откраднати. Второ - обезкуражаване на някои хора да гласуват - това може да са жените, членовете на някои религиозни общности или на конкретни малцинства. Също виждаме сериозни опити да се отвлекат важни за обществото теми и да се посеят хаос и разделение, за да се избегне истинският политически дебат по темата.

- Откъде идва всичко това?

- Може да идва отвътре, а може и отвън. Не е лесно винаги да определим. Това, което наблюдаваме е, че става въпрос за координирани кампании. Те невинаги са свързани с, например, прокремълски тролове. Понякога зад тях стоят различни политически цели. Във всички случаи, обаче, става въпрос за хора, които нямат интерес в доброто функциониране на демокрацията.

- Има ли страни в ЕС, които да са по-уязвими на дезинформация от други?

- Всички сме под риск. Това, което виждаме, е, че дезинформацията може да е по-успешна там, където хаосът и разделението са по-широко застъпени или където медиите са по-малко издръжливи; там, където има по-малко медийно разнообразие или по-малка свобода на словото. Тогава вече се създават условия, които позволяват на дезинформацията да се развива. Като цяло медийното разнообразие и медийната свобода са силен критерий за това.

- В някои държави от ЕС кампаниите за изборите за Европейски парламент вече започват. Виждате ли засилване на дезинформацията, свързана с изборите в тези страни, в които вече са започнали кампаниите?

- Дезинформацията процъфтява навсякъде. Разбира се, напоследък наблюдаваме повече опити да се посее недоверие, когато има национални избори в държавите-членки, в които се провеждат. Но това не е свързано конкретно със съставянето на листите с кандидати за вота или графика на кампанията. През 2024 г. повечето демокрации в ЕС ще провеждат избори, така че това присъства по малко навсякъде.

- Как Европейският парламент като институция ще отговори на това - имате ли стратегия?

- Има различни елементи. Знаете, че няма "сребърен куршум" срещу дезинформацията. Нужно е ангажирането на много части от обществото. Европейският парламент се застъпи и прие доклад за подход за цялостно включване на обществото. От него можем да извадим три важни аспекта.

Първият е свързан със законодателите. Те бяха доста активни и приеха няколко нормативни акта, които променят картината. Единият от тях е пакетът „Законодателен акт за цифровите услуги“ - за да се гарантира, че социалните платформи са отговорни за съдържанието, което промотират онлайн и имат повече отговорности за премахването му. Финализиран беше и Законодателният акт за изкуствения интелект, за да се гарантира, че можем да управляваме по възможно най-добър начин тази нова технология - да се възползваме от възможностите, които ни дава, но също и да управляваме рисковете. Предприети са и стъпки в защита на медийната свобода и плурализъм и срещу т.нар. "дела-шамари" срещу журналисти, които да ги защитят от злоупотреба със съдебни преследвания. Това са няколко законодателни аспекта.

Извън законодателството и въвеждането му в сила, което е критично, защото някои от законодателните актове влизат в сила през 2024 г., ние се нуждаем от сътрудничество с правителствата, администрациите и с гражданското общество. Нужно е и да работим заедно с медиите и екипите по проверка на факти - всеки по своя независим начин, тъй като всеки има различна роля в този процес. Въпросът е да работим за осигуряването на възможно най-полезния дебат в демокрациите. Това включва и много превантивни действия и тук администрацията на парламента се включва чрез срещи с различни групи млади гласоподаватели, учители, млади журналисти. Така се работи за повишаване на общественото внимание по темата и по техниките, които се използват за подвеждане и заблуждаване на хората.

На трето място бих казала, че трябва да се придържаме стриктно към посланията, които отправяме, да избягваме да бъдем разсейвани. Да се придържаме към основите и да комуникираме това, което е важно за Европейския парламент - какво сме постигнали през последните 5 години и колко е важна демокрацията за защитата на едно общество, което уважава гласът на всеки и където всеки един глас има значение.

- Как хората да разпознават фалшивите новини?

- Има един основен принцип, който самата аз прилагам за себе си - ако нещо е твърде хубаво или твърде лошо, за да е истина, то вероятно не е истина. Търсете още отговори, търсете сивите зони, търсете начини да разберете какво се крие зад гръмките заглавия. Алгоритмите имат комерсиални основи - нуждаят се от кликове и харесвания и затова някои подбират гръмки заглавия и преувеличават. Ако погледнете самото съдържание обаче, може би ще се натъкнете на пълна безсмислица.

Втори съвет - произнесете заглавието на глас и се запитайте - ако приятел Ви каже нещо такова, ще се хванете ли просто така и ще го споделите ли нататък или ще го попитате "Сериозно, къде го прочете? Можеш ли да го потвърдиш и от други източници, защото звучи нереалистично?". Като цяло всички граждани трябва да прилагаме малко повече журналистическите методи - да знаем посланието откъде идва, с какво намерение е отправено, от достоверен източник ли е, може ли да се открие и някъде другаде, например - в сериозна медия. Смятам, че всички трябва да придобием този вид рефлекси, особено когато разглеждаме фийдовете на социалните мрежи.