Какво стои зад новата миграционна криза?

Александър Марков
от Александър Марков
20:30, 07.03.2020
5998
Чете се за: 05:58 мин.
СЛЕД НОВИНИТЕ

Миграционната криза на гръцко-турската граница няма да повтори вълната от 2015 година, категорични са експерти. Но с организираното от държавата преселение на мигранти Турция цели да постигне сложни геополитически цели. Защо мигрантите и опасенията на ЕС за границите му и този път станаха разменна монета в ръцете на турския президент Реджеп Ердоган?

Хиляди мигранти на гръцко-турската граница край Пазаркуле и Одрин събудиха спомените на европейците за лятото на 2015-а и зимата на 2016-а, когато шенгенските граници от Гърция до Германия паднаха за 1,5 млн. мигранти от Близкия Изток и Африка.

Ейд, сирийски мигрант от Хасаке: В живота не можеш да успееш, ако не правиш жертви. Решихме да рискуваме и, по волята Божия, ще успеем!

Мохамед, афганистански мигрант: Нямаме храна, нямаме вода, искаме да влезем в Гърция, защото дори не можем да се върнем до Истанбул.

На третия ден от кризата турските власти организираха автобуси, преселвайки мигранти от вътрешността на Турция към гръцката граница.

Себгатула Амани, афганистански мигрант: Има автобуси тук. Платих си 150 лири.

На границата са и хиляди мигранти от северозападния сирийски град Идлиб - ябълката на раздора между турския президент Реджеп Ердоган и сирийският президент Башар Асад, подкрепян от Русия.

Омар, мигрант от Идлиб: Къде им е хуманността, не се ли чувстват зле за тези деца и жени? Защо избягахме от войната? За да насочат оръжие в лицето ни тук?

Гърция запечата границата, която е и външна на ЕС. Началото на новата вълна оповести официално в края на февруари турският президент Реджеп Ердоган.

Реджеп Ердоган, президент на Турция: Какво направихме ние вчера? Отворихме вратите за Европа и към тази сутрин около 18 000 души влязоха в Гърция. Днес ще станат 25-30 000. Оттук нататък няма да затваряме вече вратите.

Гърция реагира остро, обвинявайки Турция в организиран държавен трафик на мигранти. А ЕС започна спешни дипломатически совалки.

Кириакос Мицотакис, министър-председател на Гърция: Турция използва хиляди отчаяни хора срещу нас, за да прокарва геополитическите си цели. Турция се превърна в официален трафикант на мигранти към ЕС и ние няма да приемем това.

Българският премиер Бойко Борисов пое ролята на посредник. Но опитите му да организира среща за разрешаване на кризата в София не сполучиха.

Бойко Борисов, министър-председател: Президентът беше готов да дойде в петък в София, но пък нежеланието му да седне на една маса с колегата Мицотакис охлади моите желания да проведем тази среща.

Струпването на мигранти на гръцката граница формално е следствие от убийството на 33-ма турски военни от сирийската авиация на 28 февруари в Идлиб. В действителност е само първата стъпка от сложен геополитически танц, който президентът на Турция Реджеп Ердоган се опитва да изиграе, за да реши едновременно вътрешни, и външни проблеми на страната си, според експерти.

Йордан Божилов, експерт по сигурността: В Сирия се преплитат много интереси. Това поражда и много проблеми. Ние виждаме в последните дни, седмици едно изключително напрежение между основните фактори, които досега определяха ситуацията в Сирия. А именно, от една страна, Турция, а, от друга - Сирия и Русия.

Пет години след интервенцията на Русия в Сирия, която обърна хода на войната в полза на сирийския президент Башар Асад, Дамаск е овладял големи части от територията на страната. В югоизточна Сирия нефтените полета са под контрола на американски военни, в северната част Русия и Турция си разделят контрола над териториални "джобове". Сега е ред да бъде спечелен Идлиб.

Йордан Божилов, експерт по сигурността: Турция се опитва да установи една зона, която да е под неин контрол на територията на Сирия, което естествено не може да бъде прието от сирийското управление.

В зоната, която Турция вижда като 30-километрова ивица навътре в сирийска територия, Реджеп Ердоган иска, първо, да засели някои от 3,6-те милиона бежанци, на които дава приют, и, второ, да използва зоната като буфер, за да останат турските и сирийските кюрди разделени. Целта - да не допусне създаване на независима държава Кюрдистан.

Боян Чуков, геополитически анализатор: Въпреки че всички говорят и са "за" териториалната цялост на Сирия, Сирия бавно се разпарчетосва на три части. Турците също имат претенции.

Но раздаването на териториалните трофеи минава през сблъсък или договорка с руснаците. Тактическият съюз между Ердоган и Путин все повече "скърца".

Боян Чуков, геополитически анализатор: В момента Ердоган иска и вдига мизата, за да търси подкрепа и от ЕС, и от САЩ. Защото в този момент може би единствено американците са тези, които могат сериозно да му помогнат.

През последните седмици сирийската армия, подкрепяна от Русия, атакува бунтовниците в Идлиб, подкрепяни от Турция, и влиза в директни сражения с турската армия - ситуация на крачка от директна военна конфронтация между турски и руски сили. Използвайки бежанската карта, Ердоган се опитва да спечели западните сили на своя страна в разговорите с руснаците и да реши вътрешнополотическите си проблеми.

Весела Чернева, дир. на Европейския съвет за външна политика: Факт е, че турското общество не вижда защо турци трябва да загиват в Сирия и все повече расте недоволството срещу Ердоган. Да не забравяме, че той два пъти загуби Истанбул на избори и въобще за Ердоган това е като че ли реакцията автоматично, винаги когато той има вътрешнополитически проблем, той се обръща да търси виновен, враг или пък спестовна касичка в ЕС.

Колкото повече руският президент Владимир Путин бърза да приключи войната в Сирия, толкова по-остри ще стават противоречията му с Ердоган. И той ще се нуждае от старите си приятели на Запад.

Йордан Божилов, експерт по сигурността:Нека да не забряваме, че Турция поиска и НАТО разположи ракетни сили за защита на турската територия от потенциални ракетни удари на Асад, това беше 2013 г. Аз се съмнявам, че тази политика на натиск по този начин към Европа, към НАТО, ще има своите плодове за Турция.

Втората голяма цел на Ердоган, развявайки старото плашило "миграция", е да окаже натиск върху Гърция относно спора за островите в Егейско море и конфликта, който се натрупва между Турция, от една страна, и Гърция и съюзниците й, от друга, за огромните газови находища във водите край Кипър. Заради турските сондажи ЕС наложи санкции на турската страна.

Боян Чуков, геополитически анализатор: Геополитиката се свежда до геоикономика. Ако Турция си получи и тя своята част от находището газовото край Кипър, може би ще промени много рязко политиката си.

Бежанците са инструмент за натиск и за изтръгването на финансови отстъпки от ЕС. Турската икономика страда, осакатена от американските санкции, а доларите от търгуването със сирийски петрол секнаха, след като американците оставиха малък военен контингент в югозападна Сирия, за да охранява петролните резерви. Ердоган се нуждае от средства противно на твърденията му.

Боян Чуков, геополитически анализатор:Проблемът на Ердоган е и чисто икономически. Турция печелеше много по времето на ИД, когато с цистерни се извозваше незаконно суров нефт. Това приключи.

Ердоган се нуждае от пари. ЕС може да ги даде.

Реджеп Тайип Ердоган, президент на Турция: Ще отпуснат 1 млрд. евро - и кого залъгвате? Ние вече тези пари не ги искаме. Турция, която до момента е изразходвала 40 млрд. евро, ще намери тези средства. Никой няма право да се подиграва с достойнството на Турция. ЕС продължава да прилага двоен стандарт.

Йордан Божилов, експерт по сигурността: Европа, обаче, не е Европа отпреди 2014-2015 г., Европа е много по-подготвена, европейските лидери са настроени много по-малко за компромиси и аз мисля, че Ердоган изигра своите карти не по най-добрия начин.

Още в първите дни на кризата лидерите на ЕС обявиха, че ще помогнат на Гърция и България да защитят външните граници. Гърция получи 700 млн. евро и допълнителни сили на "Фронтекс".

Шарл Мишел, председател на Европейския съвет: Ние сме заедно и това е нашето послание. Трябва да се спазва международното право и човешките права. Имаме споразумение с Турция и трябва да го спазваме, надявам се, че и турската страна също ще го направи.

Урсула фон дер Лайен, предс. на ЕК: Тези, които тестват единството на ЕС, ще останат разочаровани. Ние ще издържим и единството ни ще надделее. Турция не ни е враг и хората не са просто средства за постигане на цел.

Опитвайки се да спаси Споразумението за миграцията от 2016 г., в рамките на което Съюзът преведе 6 млрд. евро на Турция, сега Съюзът обеща нови 500 млн. евро.

Жозеп Борел, Върховен представител на ЕС за външната политика и сигурността: Обявяваме 170 милиона евро допълнителна хуманитарна помощ за най-уязвимите хора в Сирия.

Въпреки твърденията на Ердоган, данните показват, че ЕС е изплатил повече от половината средства на Турция от 6 млрд. Според сделката от 2016-а, за всеки мигрант, върнат в Турция от ЕС, ЕС получава един сириец от Турция. Ердоган твърди, че ЕС не е превел цялата сума.

Весела Чернева, дир. на Европейския съвет за външна политика: 6-те милиарда, които ЕС беше обещал на Турция, наистина ги има. Моето предположение е, че ще се стигне до ново споразумение с Турция, голяма част от което ще бъде отново за помощ.

Кризата на гръцката граница припомни и провала на ЕС през последните пет години да създаде общоевропейска система за миграция заради нежеланието на страните-членки за квотен прием на мигранти.

Давид Сасоли, председател на Европейския парламент: Ако бяхме реформирали Дъблинското споразумение, можеше и да не стигаме до сегашната ситуация. Защото когато мигрантите пристигнат в Испания, Италия или Гърция, те пристигат в Европа.

След 3-часови преговори в Москва в крайна сметка руската и турската страна постигнаха примирие за Идлиб. Въпросът е колко ще издържи поредната договорка?

Владимир Путин, президент на Русия: Изразявам надеждата си това споразумение да послужи за добра основа за спиране на сраженията в зоната на деескалация в Идлиб и спре страданията на цивилното население.

Реджеп Тайип Ердоган, президент на Турция: Турция си запазва правото да отговори със сила където и да е и когато и да е на всяка атака на режима.

Сирийският президен Асад обяви, че ще употреби сила, ако турските и американски войски не се изтеглят.

Башар Асад, президент на Сирия: Национален и конституционен дълг на държавата е да подкрепя всяка съпротива срещу окупатори.

И Путин, и Ердоган дадоха ясни сигнали, че следвоенното регулиране на конфликта в Сирия ще е под формулата "запазване териториалната цялост на Сирия". Ако това изключи така желаната от Турция "зона за сигурност", която да предотврати създаването на независима кюрдска държава, Реджеп Ердоган ще стане непредвидим.

Весела Чернева, Европейски съвет за външна политика: Пъзелът в Сирия още не се е подредил окончателно. Изглежда, обаче, че това, което се случи в Москва, споразумение между Турция и Русия, е моделът, по който ще се определят различните парчета и в крайна сметка това ще бъде и определящо за бъдещето на широкия Близък Изток.

От раздаването на картите от големите в следващите месеци ще зависи съдбата и на милионите разселени бежанци, стоящи пред портите на Европа.

Свали приложението BNТ News
Свали приложението BNТ News
Топ 24
Най-четени
Успех през първия ден от премиерата на българската песен за Евровизия 2020
Успех през първия ден от премиерата на българската песен за Евровизия 2020
Протест заради жертва на пътя спря за час движението по пътя Бургас-Созопол
Протест заради жертва на пътя спря за час движението по пътя Бургас-Созопол