Може и да ви се струва доста рано, но олимпийските игри в Париж всъщност вече ясно се задават на хоризонта. Все по-често ще ахваме при вида на свършената работа във френската столица, ще дискутираме какви ли изненади ще ни подготвят домакините на церемониите, ще обсъждаме и шансовете на България за медали, за титли дори. Случилото се в Токио определено се хареса на изстрадалата спортна публика у нас, която толкова трескаво се нуждае от герои и добри примери, че дълго се радваше на своите шампиони - Ивет Горанова, Стойка Кръстева и петте прекрасни гимнастички от ансамбъла на Весела Димитрова. А и същата тази публика беше забравила какво е да имаме първенци на Олимп.
Истината обаче е, че колкото и да се увеличават спортовете в олимпийската програма и в нея бясно да нахълтват какви ли не непознати нам дисциплини, толкова повече се свива българската делегация в последните десетилетие. За огромно съжаление, разбира се. Дали заради слаб интерес на младите към професионалния спорт, дали заради лошите условия, дали заради на моменти доста неясните из различни федерации политика и план за развитието на дадения спорт, но ние все повече и повече се отдалечаваме от голямата игра. Най-простият пример, който ще ви дам, е, че спокойно можете да се обзаложите, че нямаме да имаме представител в отборните спортове в Париж. Нали не очаквате да видите из залите около Айфеловата кула националния ни тим по волейбол, баскетбол, водна топка, хандбал, хокей на трева?! Нито при мъжете, нито при жените. Отново - за огромно съжаление. Единственият колективен представител ще бъде вероятно отново само ансамбълът по художествена гимнастика. И също толкова вероятно това е и основната причина в последните години този тим да бъде следен толкова изкъсо от журналисти, привърженици, дори хора с негативно отношение към художествената гимнастика.
Нека оставим числата да говорят - след началото на 90-те години изпращаме на Игрите в Барселона 138 наши спортисти. Четири години по-късно за Атланта заминават 110. В Сидни през 2000 година България има 91 свои атлети, а в Атина на следващия подобен форум броят им се запазва - 95. В Пекин през 2008 вече сме със 72-ма спортисти, в Лондон през 2012 те са 63, в Рио де Жанейро през 2016 - 51, а на последните вече споменати Игри в Токио - 42. Тоест за около 30 години изпращаме на олимпийски игри с приблизително 100 спортисти по-малко. И тенденцията за жалост се очаква да се запази и за Париж.
Към днешна дата България има гарантирани 16 квоти за Олимпиадата. Понеже споменах художествената гимнастика - там ситуацията откъм присъствие изглежда най-солидно и обезпечено - 7 квоти. Ще гледаме отново българския ансамбъл, който макар вече да не включва Симона Дянкова, Лаура Траатс, Мадлен Радуканова, Стефани Кирякова и Ерика Зафирова, ще трябва да защитава олимпийското си злато от Токио. В индивидуалното направление също имаме осигурени 2 квоти, които не са поименни, но ще бъде доста изненадващо, ако не видим на килима във френската столица Боряна Калейн и Стилияна Николова.
Добри вести дойдоха и от бокса след Европейските игри в Краков. На ринга в Париж ще видим поне трима наши представители, като дамите отново правят силно впечатление - Станимира Петрова и Светлана Каменова вече имат визи за участие в своите категории, при мъжете за призовите места ще се бори натурализираният кубинец Хавиер Ибаниес.
В последните дни с успехи на този фронт ни зарадваха от гребните спортове. Йоана Георгиева гарантира квота за едноместния каяк на 500 метра при дамите, а друго симпатично момиче - Десислава Ангелова - донесе квота на скифа при жените в гребането. Във водата, само че не с лодка, а само по бански ще гледаме Петър Мицин и Йосиф Миладинов. Двамата от силната ни генерация в плуването вече могат да се похвалят с покрити нормативи и възможност за участие съответно на 400 метра и 800 метра свободен стил (Мицин), както и на 100 метра бътерфлай (Миладинов). Простата математика показва, че останаха само още 2 квоти, за да стигнем до упоменатите вече 16 - те дойдоха от спортната стрелба. Антоанета Костадинова е неизбежна в последните години и сега спечели квота за страната ни на 25 метра пистолет, имаме и възможност за изява на 10 метра въздушен пистолет при мъжете.
138 в Барселона, 41 в Токио, към момента за Париж имаме 16. Чакаме да видим какво ще ни предложат борците, щангистите, лекоатлетите, разбира се, и всички останали спортове, където тепърва ще има континентални квалификации. Много или малко? Зависи от гледната точка.
Автор: Стефан Георгиев
Последвайте нашия канал "Спорт по БНТ" във Viber
Последвайте ни и във Фейсбук, за да сте винаги в час с последните спортни новини
Намерете БНТ в социалните мрежи: Instagram, Facebook, LinkedIn, TikTok