По-добрата зима за Украйна - къде са разликите

Курски сандвич

На пръв поглед двата въоръжени конфликта, които ангажират вниманието на цялото човечество в момента – този в Украйна и този в Близкия изток – имат твърде малко общо помежду си. Различни са като предистория, причини, каузи, противоборстващи страни, продължителност, начини на воюване и какво ли още не. Тези дни, обаче, те се свързаха в медийното пространство по доста необичаен начин - чрез серия от взривове, които реално разтърсиха света. Напълно разбираемо, по-долу няма да коментирам високотехнологичната операция на израелските специални служби, която за броени минути буквално обезглави палестинската терористична организация Хамас. Единствено от себе си ще добавя, че на цялото земно кълбо едва ли може да се намери структура, която да бие израилтяните по развинтеност на въображението, откаченост на идеите и най-вече прилагането им на практика.

Сребърният медал в това отношение, отново по скромното ми мнение, принадлежи на украинското разузнаване начело с генерал Кирил Буданов, което през последните две години и половина изпълни толкова много немислими на пръв поглед специални операции, че със сигурност е накарало режисьорите, сценаристите и продуцентите на холивудски екшъни да позеленеят от завист. Черешката на тортата на усилията на Буданов и екипа му безспорно е унищожаването на руския мега-склад за боеприпаси край Торопец по-рано тази седмица, но не бива да забравяме и предишните им „хитове“ – изваждането от строя на кримския мост и взривяването на пропагандатора Татарски чрез бомба скрита в статуетка. За ефекта от колосалната детонация при Торопец ще стане дума по-долу, а сега ми се е иска да обърна малко повече внимание на събитията на фронта, защото именно там, в крайна сметка ще се реши изхода на войната.

Ако трябва да опиша ситуацията на фронта с една дума то бих използвал определението „стабилизация“. Вече имах възможност през последните дни да акцентирам върху това и независимо какво сте прочели или чули тук и там по медиите аз продължавам да твърдя, че двете страни се готвят да зимуват на позициите, на които са в момента. Първо, защото идва есен, която, неизбежно, значително ще затрудни придвижването на тежки машини, и второ, защото в немалка степен офанзивният потенциал на двете страни се е поизчерпал. Това, разбира се, не означава че няма да станем свидетели на мощни атаки в една или друга посока, но струва ми се, няма да е същото както през пролетта и лятото.

Ако трябва да се направи паралел със ситуацията преди 12 месеца, то тя определено няма да е в полза на Русия. Първо, миналата година руските усилия бяха съсредоточени най-вече в района на Авдеевка, освен това тогава агресорите бяха буквално пред портите на града. Сега, обаче, армията на РФ се опитва да овладее поне шест града едновременно (от север на юг – Волчанск, Часов Яр, Торецк, Покровск и долепеният до него Мирноград, Вугледар) при това само в половината от случаите е достигнала до покрайнините им. Допълнителни проблеми на руснаците им създава и солидното присъствие на ЗСУ (украинските въоръжени сили) в Курска област, което привлича към себе си като магнит значителни човешки и материални ресурси, които иначе им биха помогнали да усилят натиска си някъде другаде на фронта. От гледна точка на военната практика руската стратегия си е направо абсурдна и гарантира категорична двойка на автора й ако бе част от изпита в която и да е военна академия. Защото още от древни времена се налага като правило, че винаги трябва да се нанася един, максимум два главни удара, а ако се провеждат някакви допълнителни локални атаки то те трябва най-вече да са в подкрепа на главното направление. Т.е. точно обратното на това, което прави в момента руското военно командване в Украйна разпилявайки безразсъдно силите си по дългата повече от хиляда километра фронтова линия.

Второ, към настоящия момент ЗСУ са много по-добре снабдени с оръжие и най-вече с артилерийски боеприпаси. Спомнете си миналата есен как украинците пестяха всеки снаряд и деляха изстрелите на необходими и не толкова важни, гледайки да икономисват при всяка възможност. Една година по-късно руснаците все още имат количествено предимство в артилерията, но от Киев вече не могат да се оплачат от липса на редовно снабдяване с муниции, като само в четвъртък, 19 септември, например, Германия обяви доставката на 61 хиляди 155-мм артилерийски снаряда.

Трето, в сравнение със ситуацията преди година, днес Украйна е много по-добре наситена със системи за противовъздушна отбрана (ПВО), което означава, че руските ракети и дронове доста по-рядко достигат целите си. Разбира се, и през предстоящите зимни месеци основната цел на терористичните атаки на Москва ще продължават да бъдат електроцентралите, но вярвам че в Киев отдавна са си направили съответните изводи кои техни контрамерки са били успешни и кои не. Разбира се, Зеленски и екипът му ще продължават да разчитат изключително много на помощта на приятелски държави, като въпросната помощ ще включва както нови ПВО системи, така и на генератори, агрегати за енергетиката, доставка на ток и какво ли още не. Вероятно ще има и наистина шокиращи новини като тази оповестена лично от Урсула фон дер Лайн, че в момента в Литва се разглобява цял ТЕЦ и се изпраща на части в Украйна.

Четвърто, насищането с ПВО системи и поетапното пристигане в Украйна на обещаните от западните й партньори изтребители Ф-16 (в зависимост от това кога приключва обучението на пилотите в съответната страна) ще направи доста по-трудни действията на руската авиация в прифронтовата зона и ще облекчи действията на наземните сили на ЗСУ.

Пето, докато миналата зима масираните украински атаки с дронове по обекти в руския тил бяха едва в зародиша си, то днес е очевидно, че предстоящите студени месеци се очертават като доста „горещи“ както за петролната индустрия на РФ, така и за голям брой складове, пристанища и предприятия с двойно предназначение. Интензивността на тези удари може да нарасне още повече ако САЩ и Великобритания наистина се съгласят да дадат разрешение на Киев да атакува с техни ракети цели по-далеч от сегашната прифронтова зона.

Как би могъл Путин да реагира на всички тези настъпили или предстоящи промени в общата картина на войната? Реално никак, защото не са му останали много полезни ходове. Той не може да обяви примирие, защото ще изглежда като слабак и не може всеки ден да плаши целия свят с ядрените си „закачки“ защото започва все повече да прилича на глупак дори и в очите на собствения си народ. Пропагандата към външния свят също няма да му донесе някакви големи успехи, просто защото е достигнала лимита си от хора склонни да ѝ вярват. Т.е. ако в условната държава Игрекландия приблизително 20% от пълнолетното население искрено и убедено вярва, че тезите на Москва са правилни, каквито и чудеса на изобретателност да покажат местните и чуждоземни пропагандатори, въпросният процент няма да промени значително стойността си. Той е като бутилка, в която течността е достигнала до тапата. Това пък означава, че няма как да се разчита, че чрез избори на власт ще дойдат хора, които рязко ще променят политическия курс на въпросната страна, така че той да стане удобен за Москва. Това бе демонстрирано многократно през последните почти три години на различни избори в Европа и други краища на света, където надеждите на Москва за парламентарно салто мортале бяха попарвани отново и отново. Някой тук би възразил „Ами Словакия на Фицо?“, но не бива да забравяме, че всяко правило си има своите изключения и най-вече че Словакия традиционно е считана за една от трите най-русофилски страни в Европа (заедно със Сърбия и Гърция).

В Москва обаче все още смятат, че не всичко е загубено и сега стискат палци на Тръмп някак да успее да надделее над Харис на 5 ноември и така най-сетне да бъде спряна американската военна помощ за Украйна. В ход бяха задействани всички пропагандатори, най-вече тези в социалните мрежи, което пък принуди властите в САЩ да се задействат и да започнат безжалостно да режат инфлуенсърските пипала на Кремъл. Разкрити бяха плащания за десетки милиони долари към влиятелни гласове и популярни образи в Youtube, а щаб-квартирата на Facebook се зае енергично да чисти руската пропаганда от мрежата си. Дали всички тези усилия са си стрували ще разберем след няколко седмици.

Ситуацията с подкрепата на режима вътре в Русия си остава непроменена, което би трябвало като цяло да е добра новина за Путин. Макар и популярността на властта да е леко спаднала, ясно продължава да се усеща едно голяма твърдо ядро от последователи на самодържеца искрено вярващи, че той прави всичко правилно. Идеята че „царят е добър, просто болярите от обкръжението му са лоши“ очевидно се е загнездила в главите на мнозина и май няма сила, която да я изкара от там. Нито продължаващата вече 940 дни „тридневна“ специална военна операция, нито 19% лихва на Централната Банка, нито горящите горивни резервоари, нито падащите граждански самолети и неработещи асансьори, нито течовете в тръбите на парното, които ще предизвикат грамадни гейзери в много градове през предстоящите зимни месеци. Да не говорим пък за стотиците хиляди загуби на фронта.

Стабилната подкрепа на Z-населението дава на Путин точно това, от което той се нуждае най-много в момента – още суровина за месомелачката на войната. Предни дни вечният президент на РФ подписа поредния указ за увеличаване числеността на армията, този път със 180 000 души. Подпухналият генерал Гурульов, депутат от Думата, вече обясни за къде са предназначени тези хора – те ще бъдат „контрактники“, т.е. ще подпишат договори с Министерството на Отбраната и ще отидат на фронта. Което пък означава, че спешно ще трябва да бъдат намерени още доста милиарди, за да бъдат платени щедро обещаваните премии на гурбетчиите в униформа. Защото се оказа, че патриотизмът на днешния руснак свършва до вътрешната страна на входната му врата и единственият начин да го накарат да воюва е да бъде купен тялом и духом. На вас оставам да прецените дали тези хора са авантюристи, али не им е останал друг избор или са обикновени балъци.

Още 180 000 на фронта си звучат страховито, но по-скромното ми мнение главният ефект от обличането им в униформа ще бъде още по-голямото задълбочаване на така или иначе ужасяващата демографска криза в Русия. От една страна, те няма да пристигнат на бойното поле накуп, а на порции, в зависимост от това кога са успели да ги вербуват и горе-долу подготвят. От друга страна, ЗСУ с всеки изминал ден стават все по-изобретателни в убиването на противника, а устойчивата тенденция за хиляда извадени от строя агресори на ден се дължи най-вече значителното увеличение на използване на артилерия, на която по правило се дължат около 70% от човешките загуби във всички конфликти през последните век и половина.

Иначе руските загуби са страшни – над 366 хиляди души от 19 септември 2023 г. до днес, според данни на украинския Генерален Щаб. Потвърждават го, обаче, и руските военни кореспонденти, които с всеки изминал ден се очертават като все по-самостоятелна и най-вече влиятелна каста. Те цитират примери как поради недостиг на пехотинци в атака постоянно биват хвърляни шофьори, механици, артилеристи, компютърни специалисти, оператори на дронове, сапьори, летищен персонал и даже част от екипажа на единствения руски самолетоносач, злополучният „Адмирал Кузнецов“. С оглед на това че изброените са висококвалифицирани специалисти в своята област за чиято подготовка са били необходими много месеци и даже години, случващото се си е направо кощунство. И показва какъв бардак цари в момента в руската армия, където командирите са така притиснати да докладват ежедневно някакви успехи нагоре по веригата, че са готови да жертват всичко живо около себе си, само и само да напреднат още 100-200 метра на картата.

Форсираното увеличаване на руската армия не само няма да реши ежедневните проблеми на Путин на бойното поле, но даже и ще ги задълбочи. Отчасти защото ще бъде сериозно засегната икономиката откъм работна ръка, отчасти защото въоръжените сили на Москва и в момента изпитват сериозни трудности при окомплектоването им с техника и въоръжение, да не говорим пък за в бъдеще. При това украинците всячески се опитват да задълбочат тези трудности, включително атакувайки подред всички руски складове за амуниции, които им попаднат в полезрението. Тук със сигурност става въпрос за добре планирана кампания от страна на Киев, която цели създаването на снаряден глад в редиците на армията на агресора.

Първо в средата на август дронове на ЗСУ атакуваха голям склад във Воронежка област и предизвикаха пожар там. На 13 септември с ракети „Нептун“ украинско производство пък бе унищожено хранилище за артилерийски боеприпаси и зенитни ракети скътано в гора край Мариупол. Нито едното нито другото, обаче, могат да се сравняват с огромния погреб-арсенал край Торопец, малък град в северозападна Русия, на половината път между Москва и Санкт Петербург. Завършен през 2018 г., той е проектиран да съхранява невероятните 30 хиляди тона амуниции, при това би трябвало да издържа дори и на ядрен удар, а за изграждането му са похарчени над 36 милиона долара. И въпреки привидната му неуязвимост, в ранните часове на сряда, 18 септември, украинците го вдигнаха във въздуха, предизвиквайки най-мощният единичен взрив от началото на войната. Толкова мощен че норвежка лаборатория го регистрира като земетресение с магнитут 2,8 по скалата на Рихтер.

Спори се какво точно е имало във въпросния склад – стотици хиляди снаряди, мини, балистични ракети, планиращи авиационни бомби или нещо друго – както и в какви пропорции са били детониралите амуниции. Не е известно също какво точно оръжие са използвали украинците, за да го поразят, но причината за експлозията вече е почти ясна – традиционната руска немарливост и пренебрежение към правилата за безопасност. Просто за да си улеснят малко работата, някои хора са оставили известни количества боеприпаси в бараките над земята и даже може би на открито, вместо в грижливо построените погреби под повърхността. Случилото се е толкова изключително, че тепърва ще се почустват последиците му на фронта. Например, като недостиг на снаряди на някои участък или отлагане напред във времето на поредната атака срещу украинската енергетика. Освен това е твърде възможно в Москва да променят начина, по който съхраняват мунициите и да започнат да ги разпръскват в по-малки хранилища. Това пък неизбежно ще удължи и усложни логистичните им вериги. Украинците пък нагледно показаха на целия свят и най-вече на западните си партньори, за какво са им нужни ракети с голям обсег и най-вече за какво биха ги използвали, ако най-сетне получат така желаното разрешение да нанасят с тях удари дълбоко в руския тил.

снимки: БТА

И накрая, малко за ситуацията на фронта където най-после стана ясно кои градове ще изиграят ролята на Бахмут и Авдеевка през предстоящите седмици и месеци. Това са Часов Яр и Торецк в изтерзания Донбас. И докато при Часов Яр от пролетта насам ситуацията е стабилна (двете страни са разделени от неголяма река), то в Торецк руснаците вече са проникнали почти до центъра на града и там се водят ожесточени улични боеве.

Най-динамична продължава да бъде ситуацията в Курска област където драматичните обрати вървят ръка за ръка с честото преместване на фронтовата линия по няколко километра напред-назад. По непотвърдени данни, в окупираното от ЗСУ парче земя на РФ се сражават около 10 хиляди украинци срещу приблизително 38 хиляди руснаци. Въпреки очевидното неравенство в силите, именно украинците са тези, които атакуват по-често. Погледнато на картата, положението прилича донякъде на сандвич – руснаците атакуват дъговидното предмостие на ЗСУ едновременно от запад и изток, опитвайки се да го срежат в основата му и да обкръжат войските на Киев. Украинците, от своя страна, ги атакуват в гръб, след като пробиха границата още по на запад, в района на Глушково. Тепърва ще разберем кой кого ще успее да надхитри в тази твърде усукана схватка, но от сега е ясно че Курската авантюра на ЗСУ напълно оправда положените за нея усилия.

С такова числено превъзходство при нормални обстоятелства (т.е. ако бяха подготвени както подобава) войските на Путин би трябвало безпроблемно да избутат украинците отвъд границата. Но това така и не се случва. Защо? Защото, колкото и невероятно да звучи, на курската групировка на руснаците не им достигат хора. Именно хора, а не някакви бройки в униформа. От руските бойните части в Курска област единствено въздушнодесантните и морската пехота реално могат да се считат за боеспособни и именно те атакуват украинците в момента, докато останалите са просто пълнеж от 19-20 годишни новобранци, охранители на военни обекти и други подобни хорица, които при първа възможност се предават в плен.

Колкото и да са ожесточени боевете през следващата седмица от сега е ясно, че те няма да са в центъра на вниманието на медиите. Причината е известна – посещението на Зеленски в САЩ където той ще се срещне с Байдън, Тръмп и Камала Харис. Ясно е и как ще протекат и разговорите, които ние сме свикнали по отколешна традиция да наричаме „срещи на високо ниво“ – Зеленски ще убеждава, ще доказва, дори ще моли, а американците внимателно ще го слушат и ще задават въпроси. Упоритият украински президент дори ще носи със себе си „реалистичен“ план за победа във войната като доказателство за сериозността на намеренията му. Дали обаче той ще бъде изпълним?

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в TikTok
Намерете ни в Google News