Абонирай ме за най-важните новини?
ДА НЕ

Ползи и недостатъци от връщането на хартиената бюлетина - вижте становището на Института за развитие на публичната среда

от БНТ
14:41, 16.11.2022
Чете се за: 11:55 мин.
Политика
ползи недостатъци връщането хартиената бюлетина становището института развитие публичната среда
Слушай новината

Институтът за развитие на публичната среда изпрати становище до Комисията по правни въпроси във връзка с предложенията за изменения в Изборния кодекс, свързани с връщането на хартиената бюлетина в секциите с над 300 избиратели и предлаганите преброителни центрове. То обобщава част от промените и изтъква някои потенциални ползи и недостатъци от тях.

Според ИРПС непрекъснатите промени в правилата създават несигурност в избирателите и затрудняват работата на изборната администрация. Смятат, че ако промените са неизбежни, те все пак трябва да са последователни и да улесняват гражданите в реализирането на тяхното право на избор.

През последните осем години, след въвеждането на Изборния кодекс и преди да стартира работата на 48-то НС, са направени общо 71 предложения за изменения в текстовете на закона. Оценката на организацията показва, че повечето от тях са внасяни стихийно, непосредствено преди провеждането на избори, без сериозна обществена подкрепа и/или подробна обосновка от страна на законодателите.

Донякъде по сходен начин се внасят и последните предложения за промени в Изборния кодекс - при невъзможност за формирането на редовно правителство, в условията на служебен кабинет и вероятно в период от няколко месеца преди провеждането на поредни предсрочни парламентарни избори.

Целия текст на становището на ИРПС вижте ТУК

Ето и акценти от него:

Технологията за гласуване

Сред мотивите на вносителите на предложението за връщане на хартиена бюлетина се посочва, че в резултат на машинното гласуване се е стигнало до „безпрецедентно спадане на изборната активност в последователен порядък” на всички избори след тези от април, 2021 г. Същевременно обаче, близо година и половина след изборите от юли, 2021 г. (когато машинното гласуване се утвърди като единствено в секциите с над 300 избиратели) не е налице представително изследване на причините, довели до спада в активността. Нито една от институциите, отговорни за организацията на изборния процес, не разработи дълбочинен анализ на факторите за намалялата с 11% избирателна активност в сравнение с изборите от април, 2021 г.

Ако техническите затруднения са единственият фактор, който оказва влияние върху ниската избирателна активност, то защо тя спада в три последователни избора, които са проведени по еднакви правила, питат от ИРПС и заявяват, че очевидно има и други причини за отказа на гражданите от гласуване.

ИРПС анализира резултатите от гласуването на всички избори след въвеждането на задължително машинно гласуване в секциите с над 300 избиратели по списък. Данните ясно показват, че както в секциите, в които се гласува с хартиени бюлетини, така и в тези с машинно гласуване, има спад в избирателната активност след изборите от април, 2021 г. насам.

Продължава да стои въпросът и с това доколко са актуални избирателните списъци. На изборите през октомври в тези списъци бяха включени над 6.8 млн. души, а данните от преброяването на НСИ за 2021 г. (публикувани в седмицата след изборния ден) показват, че населението на територията на страната ни наброява 6.5 млн. души. Според експерти от ГД ГРАО, тази разлика е свързана най-вече с това, че списъците се изготвят по постоянен адрес на гражданите, който се регистрира в страната независимо дали местоживеенето е в чужбина, докато преброяването
на НСИ е анкетно и включва единствено населението, намиращо се в България. Независимо от това разликата е внушителна и налага преосмисляне на начина, по който се говори за избирателната активност в страната. Така при липса на коректна информация за общия брой избиратели, става все по-трудно да се говори за избирателната активност без известни спекулации.

Трябва да се отбележи също, че всяка технология на гласуване има своите предимства и недостатъци, а е от значение и начинът, по който тя се въвежда. Така например, известен недостатък беше рязкото внедряване на машините, което не бе съпроводено от необходимата широкомащабна, таргетирана и ефективна информационна кампания. Това може да е една от причините за разликата в активността (отчетена в последните три парламентарни избора) в секциите с машинно и хартиено гласуване. Там, където хората гласуваха с машини - тя наистина беше по-ниска.

Като полза от машинното гласуване обаче можем да посочим, че то улесни неимоверно работата на секционните комисии (СИК) и практически сведе до нула грешките при отчитане на резултатите и попълване на изборните протоколи.

Същевременно всички запитани единодушно отговориха, че гласуването с машина улеснява работата на РИК, а основните му ползи са свързани с намалените грешки в секционните протоколи и с по-бързото отчитане на резултатите.

Безспорно е, че въвеждането на машинното гласуване успя да премахне възможността за подаване на недействителни гласове - явление, което през последните години варираше между 5% и 15% при гласуването на „хартия”, казват от ИРПС.

Връщането на смесеното гласуване в бърз порядък, заедно с липсата на адекватно и навременно обучение на представителите в секционните избирателни комисии, неминуемо ще доведе до грешки при отчитането на резултатите, смятат от Института за развитие на публичната среда.


Преброителни центрове

Политическата реторика по отношение на поредните промени в ИК застъпва и тезата за манипулиране на резултатите от изборната администрация на ниво секция. Това още повече понижава доверието в изборния процес. Същевременно, именно парламентарно представените формации имат квоти в секционните комисии. Тяхна е отговорността да инвестират усилия и ресурси в обучение на своите кадри, които ще станат част от СИК.

Като отговор на връщането на хартиената бюлетина и съмненията в работата на СИК при отчитане на изборните резултати, се предлага въвеждането на преброителни центрове. От една страна такива биха могли да намалят грешките - било то умишлени или неволни, при отчитането на гласовете в края на изборния ден. От друга, центровете няма как да се справят с проблемите с контролиран или купен вот, тъй като тези порочни практики се случват преди и по време на изборния ден и нямат пряко отношение към самото броене на бюлетините. В този смисъл, превантивните мерки следва да адресират цялостната работа на СИК - особено в райони, които вече са идентифицирани от различни граждански организации като „рискови". Този процес е комплексен и изисква заинтересованост от страна на партиите относно членовете, които избират в СИК; за дейността на местните правоохранителни органи и пр.

В текстовете от Кодекса на Добрите практики по изборни въпроси на Европейската комисия за демокрация чрез право (Венецианска комисия) по отношение на преброителните центрове се изразяват някои резерви (справка - част „Преброяване на гласовете”, чл. 45).

От ИРПС отбелязват като изключително важно е, ако се върви към въвеждането на преброителни центрове, да бъдат изработени стриктни процедури за определяне на членовете в комисиите в тях - дали ще са част от секционните комисии в съответния избирателен район, дали ще са представители на РИК, дали ще са други посочени от парламентарно-представените партии лица и пр. Следва да са ясно разписани правилата за цялостната организация на работата на тези центрове, да се осигури достъп на независимите наблюдатели до тях, и да се обезпечи сигурността на изборните книжа и пр.

Липсващите предложения за законодателни промени

Народните представители не предвиждат разглеждане и приемане на законодателни текстове, насочени към подобряване на цялостния изборен процес и разширяване на правата на избирателите.

  • Не обсъждат преференцията като инструмент за по-висока степен на участие на гражданите в изборите и оттам в политическия процес като цяло. Намаляването на прага на преференцията в още по-голяма степен ще мотивира кандидатите да провеждат активна кампания и да се ангажират с проблемите на избирателите. Същевременно, самите гласоподаватели ще имат реална възможност да излъчат хора, които са познати и уважавани по места. От своя страна ограничаването на отказите от спечелени места в парламента (преференциално или на водачи) ще е механизъм, който предотвратява изкривяването на вота и подвеждането на гласоподавателите.
  • Не е предвидено конституирането на район „Извън страната”, не се предлага и методика за определяне на броя и разпределението на мандатите в него. По този начин сънародниците ни зад граница ще продължат да имат „непълно” право на глас - техният вот няма да се „превърне” директно в мандати. Също така те ще продължават да гласуват само за партийни листи, но не и за конкретни кандидати в тях, тъй като в чужбина няма да има възможност за използване на преференция. Българите зад граница няма да излъчват депутати, имащи пряко отношение и ангажимент към техните проблеми.
  • По никакъв начин не се адресира и разширяването на възможностите за участие на избирателите чрез въвеждането на форми на дистанционно гласуване. Така например, пощенското гласуване, въведено дори пилотно за сънародниците ни в някои държави в чужбина, би намалило организационните разходи за процеса, усилията на изборните доброволци в чужбина и работата на изборната администрация в страната. То би допринесло за по-лесното упражняване на правото на вот на българите зад граница.
  • Стъпка в насока честен изборен процес би било преразглеждането и премахването на фигурата на политическия представител. Застъпниците и политическите представители се регистрират от участниците в кампанията, за да защитават техните интереси. Само за справка - на парламентарните избори през март, 2017 г. те са били общо 85 399 души, а на изборите през април 2021 - общо 71 167 души. Премахването на тази фигура би позволило на партиите да пренасочат ресурси за подготовка на своите кадри в секционните избирателни комисии.

Свали приложението BNТ News
Свали приложението BNТ News
Топ 24
Най-четени
Джокович получи "зелена светлина" за Аустрелиън Оупън
Джокович получи "зелена светлина" за Аустрелиън Оупън
След инцидента в Полша: Комисията по външна политика и комисията по отбрана се събраха на извънредно заседание
След инцидента в Полша: Комисията по външна политика и комисията по отбрана се събраха на извънредно заседание