Предизборна математика - колко гласа правят един мандат

10 000 - 12 000 гласа - толкова ще са необходими на тези избори за едно депутатско място според математика Михаил Константинов. В по-малко населените райони числото може да падне до 8000 - 9000 гласа, за да стане един кандидат депутат.

"Българските избиратели са 6 милиона и 700 000 - толкова излизат в списъците, от които 5 милиона и 700 000 са в страната и един милион навънка. Така че ако гласуват 3 милиона души би било много добре", обясни проф. Михаил Константинов - математик.

Предизборната математика показва колко гласове са нужни за един депутатски мандат:

"Сега ще бъдат около 10 или малко над 10 000. Сметката е съвсем проста - ако гласуват 2 милиона и 400 000 като разделите на 240, получавате 10 000 гласа. Сега не всеки глас произвежда мандат. Около 10% от гласовете са за партии, които са под бариерата. Те се губят тези гласове или изгарят, или както искате го наречете и те не произвеждат мандати", каза проф. Михаил Константинов.

Разлика има в по-малко населените райони на страната. Във Видин цената на мандата може да падне до 8000 - 9000 гласа.

"Горе-долу средната цена на мандата е една и съща, както за страната, така и за отделните райони. Видин има малко повече мандати, отколкото му съответства на населението. Видин за съжаление е силно обезлюден район, но въпреки това там се избират 4 мандата, защото така е в закона", обясни проф. Михаил Константинов.

Ролята на вота в чужбина е по-скоро да приобщи българската общност - убеден е професор Константинов.

"И аз съм "за" да има такова гласуване. То обаче няма електорален ефект, тоест то почти не избира депутати. Между 1991 г. и 2017 г. е имало 9 пъти парламентарни избори. Избрани са 2160 депутата общо. От тях 15 са избрани с гласовете от чужбина. Гласовете от чужбина имат електорален ефект само, ако те като пропорция се различават от пропорцията в страната", уточни проф. Михаил Константинов.

По закон държавно финансиране след изборите се полага на тези партии, които прескочат бариерата от 1%.

"Когато са гласували по-малко хора, по-малко гласове са необходими за този 1% като абсолютна бройка, но тогава и по-малко хора гласуват. Така че аз не мисля, че политическия резултат е толкова дефиниран от изборната активност. Защото в крайна сметка всички партии са поставени при еднакви условия. Като гласуват малко хора, те гласуват и за едната малко, и за другата", каза проф. Михаил Константинов.

А дали и какви ще излязат сметките на партиите - отговорът на 4 април.