България е заплашена от глоба в размер на 100 млн. лв. заради неизпълнен ангажимент по Плана за възстановяване. Причината - решение на Конституционния съд, с което се отменят последните промени в Закона за медиацията и Гражданско-процесуалния кодекс, които уреждаха въвеждането на задължителна съдебна медиация по някои дела. Какво следва от тук нататък?
За броени месеци бяха назначени съдебни медиатори в цялата страна, за да се спазят сроковете за въвеждане на задължителната медиация у нас. Конституционният съд обаче я отхвърли. Сега професионалната общност отново е разделена как да се продължи в тази ситуация.
"Най-доброто, което може да се направи, е да се въведе медиацията пилотно - задължителното участие в първа среща в съществуващите центрове", смята проф. Таня Йосифова, председател на Арбитражния съд към БСК.
Преимуществата на медиацията обаче следва да се популяризират, а провеждането на самата процедура да се стимулира, като способ за разрешаване на конфликти и спорове, смятат юристи.
"Практиката сочи, че в случаите, когато в съдебните центрове, които вече са изградени и функционират, в много случаи медиацията е изключително успешна, тоест достига се до споразумения", каза още проф. Йосифова.
"Добре би било държавната такса, която в България никак не е ниска - тя е 4% от интереса за първа инстанция и по 2% за всяка следваща, да бъде въведен простия икономически стимул, ако едно производство приключи с медиация да речем таксата за първа инстанция да бъде 1%, за втора да бъде половин процент. Хората реално да осъзнаят пряката си икономическа изгода от доброволно решаване на споровете", коментира адвокат Валя Гигова, зам.-председател на Висшия адвокатски съвет.
Два нови законопроекта се подготвят, които да регламентират дейността по медиацията.