Специално: Дневникът на един ваксиниран

"За" или "против" ваксинацията", "Какво може да ми се случи, ако се ваксинирам", "Ще ме защити ли от опасния коронавирус" - тези и още подобни въпроси са особено актуални в общественото пространство, откакто ваксинационният план у нас стартира. Отговори и разяснения по тях сме свикнали да чуваме от лекари, учени, здравни експерти... Какво обаче е на практика усещането да си ваксиниран - това споделя в своя дневник репортерът на "По света и у нас" Милена Кирова.

Да се ваксинирам ли?

Въпросът, който си задавам от момента, в който чух: "Има ваксина срещу коронавирус". Мислих и премислях, редих плюсове и минуси, съпоставях информации. Четох много за различните ваксини и страничните ефекти. И накрая

реших да дам шанс на науката.

Така или иначе, винаги съм ѝ вярвала.

Защо?

Защото само преди година бях изправена пред неизвестното. Тръгнах

с една медицинска маска в джоба,

завита в салфетка, към Плевен - първото огнище на коронавирус у нас. Беше 8 март. Мои близки се заразиха - някои го изкараха леко, други много тежко. Предизвиках съдбата и късмета си на няколко пъти - заради работата, не се заразих. Ваксината е моето спокойствие - за мен и близките ми.

Денят на ваксинацията - не боли!

Военномедицинска академия - 11.00 часа, понеделник - дълга опашка от желаещи да си поставят ваксина. Някои си говорят на малки групички, шегуват се, смеят се. Други - стоят на дистанция и мълчаливо чакат. 40 минути, толкова им се налага да почакат. Едно от фоайетата на болницата е

като класна стая - стол до стол,

масичка до масичка и наведени пишещи хора. Попълват декларации, че са съгласни да ги ваксинират и сами ще си носят последствията. Следва нова опашка. Сестра на входа на залата за ваксинации пропуска по 10 души - толкова са столовете вътре. Насочва ме към шести стол - точно до българското знаме.

Сядам. Признавам си - страх ме е от игли. Докторът ме пита за алергии. Нямам. Като разбира за страха ми казва:

"ако заболи, кажи "ох"... и докато го изрече с лек смях, вече ми беше поставил и ваксината,

и лепенката. Не заболя. Но ме посъветва да постоя все пак 20 минути пред кабинета на дивана и тогава да си ходя. Постоях. Имаше и други като мен. И те не бяха усетили убождането. Тръгнах си.

5 важни стъпки преди да се ваксинирате

Страничните ефекти

Бяха ме предупредили - някои имали по-сериозни странични ефекти. Други - никакви. Втрисане,

температура, болки в главата - така и не се проявиха при мен.

2 часа след ваксината - започна лека болка в ръката на мястото на убождането. Казах си, че е нормално - все пак е мускулна инжекция. Вечерта огледах мястото - нямаше зачервяване или подуване. Първата нощ след ваксината - не движех много ръката, защото се будех от болка. Болката продължи точно 24 часа и изчезна.

Сега очаквам втората доза - на 15 март. За да мога да прегръщам близките си без страх.

Снимка: Десислава Кулелиева