Статия на Хайко Маас по случай 30 години от обединението на Германия

"Сега ще расте заедно онова, което е неразделимо" - всеки човек в Германия познава този цитат на Вили Брандт. До днес, сякаш се разбира от само себе си, го свързваме с обединението преди 30 години на двата дяла на нашата страна, разкъсана от Стената и от телените мрежи. Но който се взре малко по-внимателно, не може да не се усъмни дали Вили Брандт наистина е имал предвид само Германия. Защото още на другия ден след падането на Стената, той говори за "нещо велико - частите на Европа отново се сливат една с друга".

Съединението на Германия и европейското обединение - два фактора, които са и ще останат неразривно свързани помежду си. В Лайпциг, Берлин, Дрезден и на много други места в Източна Германия стотици хиляди граждани демонстрираха за извоюване на своята свобода. Но и навсякъде другаде в Централна и Източна Европа мъже и жени излязоха на улиците и със своята воля за свобода пометоха стени и телени заграждения. Никога няма да забравим това. И без доверието, което нашите европейски партньори, САЩ и тогавашното ръководство на Съветския съюз вложиха в една мирна, европейска Германия, обединението нямаше да е възможно политически. Ето защо нашата благодарност за постигането на германското единство винаги ще бъде неразделно свързана с твърдата убеденост, че бъдещето на Германия може да се реализира изключително в една истински обединена Европа. Това е единственият окончателен отговор на т.нар. "германски въпрос", който по толкова болезнен начин отново и отново занимаваше Европа през последното столетие.

Ето защо девизът "Повече Европа" никога няма да бъде цената, която ние германците трябваше да заплатим за Обединението, но е поредната историческа придобивка. Съвсем логично е "Осъществяването на една обединена Европа" да бъде вписано в същия онзи член на нашата Конституция, в който в миналото бе записан стремежът към германското обединение.

Големите жалони по пътя от тогава до сега са вече познати: създаването на Европейския съюз чрез договора от Маастрихт, икономическият и валутен съюз, нашият днешен договор от Лисабон и преди всичко присъединяването на държавите от Централна и Източна Европа, чиято воля за свобода и действена сила се превърнаха в решаващия импулс за по-нататъшното европейско обединение - не само като по-голям вътрешен пазар, но и като общност на ценностите.

30 години след обединението предизвикателствата се измениха: Кризата с корона вируса не е просто поредната криза наред със засилването в цяла Европа на десните националисти и популисти, с нарастващото съперничество между САЩ и Китай и опасността от дезинформация за нашите демокрации. Пандемията ги засилва и изостря. Длъжни сме да намерим истински европейски отговор на тези предизвикателства - отново както преди 30 години. И този отговор ще е същият както след възстановяване единството на нашия континент: нужна ни е солидарност вътре в самия съюз, за да може Европа да налага суверенно своите ценности и интереси навън. Солидарност и суверенитет са двете страни на един и същи медал.

През последните месеци показахме, че Европа може да действа солидарно вътре в Съюза - напоследък чрез договарянето на исторически уникалния пакет от мерки за помощ, за които гарантираме заедно всички ние.

Освен това искаме да отидем и по-надалеко както по време на нашето председателство на Съвета, така и след това: По отношение укрепването на цяла Европа, която трябва да бъде социална и иновативна. При изграждането на устойчива европейска икономика, с амбициозни цели в политиката за защита на климата и околната среда. И при приемането на следващия бюджет на ЕС - на базата на ценностите на нашата общност.

Така се създава Европа, която ще може да защитава своите ценности и да налага своите интереси по света. От създаването и набавянето на медикаменти и ваксини, през справянето с кризите в нейно съседство до активното решаване на предизвикателствата на дигиталния поврат.

Във всички тези области "повече Европа" означава повече обща солидарност, повече дееспособност, повече влияние в света на утрешния ден.

За да постигнем всичко това ни е нужна същата увереност в себе си, същата решителност, с които хората в Централна и Източна Европа се пребориха преди 30 години за обединението и свободата. Ето защо желаем "Конференцията за бъдещето на Европа" да започне своята работа още преди края на нашето председателство на Съвета. За да могат гражданките и гражданите на Европа да се съветват заедно за пътищата за излизане от кризата и за Европа през 2025 г. или 2030 г. - открито, но и в спор помежду си. Защото единството не възниква тогава, когато всички сме на едно мнение още от самото начало. Тъкмо и нашата различност помежду ни е една от силните страни на Европа, стига да не забравяме какво ни обединява: нашите ценности. Ние германците знаем колко е трудно се възстановява загубено единство. Но ние знаем също така, че колкото и големи да са усилията те си струват. Затова и днес се застъпваме също тъй страстно за единството на Европа, както за германското единство преди 30 години. За да расте заедно онова, което е неразделимо.

(Хайко Маас, министър на външните работи на Федерална република Германия)

(ДИ)