Владислав Горанов: Бюджетът е на ръба на дефицита и няма никакви буфери

Философията за изготвяне на бюджета се смени рязко и то много бързо през последните няколко години и само времето ще покаже дали това е правилна стратегия, но обичайно опитът показва, че да трупаш дългове и да държиш голям дефицит не е дългосрочно устойчива стратегия - това коментира в студиото на "Денят започва" бившият министър на финансите Владислав Горанов.

Той подчерта, че рано или късно, ако финансовият министър иска да намали дефицита, ще трябва да прибегне или към вдигане на данъци, или сериозно да бъдат рязани разходи в бюджета. Обясни, че 3% е лимитът на възможен дефицит, а за следващата година тези 3% са свързани и с 12 млрд. нов дълг.

"Основните ми подозрения, че с този по-голям дефицит ще се помогне на по-високото ниво на инфлация, което ни отдалечава от еврозоната. Друг съществен проблем с философията на макрорамката това е твърдо оптимистично заложените приходи - добре, че се направи корекция поне по отношение на таксите, свързани с газа, за които беше предварително ясно, че няма да бъдат събрани заради начина, по който бяха въведени, а и заради липсата на възможност на практика едно чуждестранно юридическо лице да бъде обложено с такива големи суми на наша територия - говорим в случая за "Газпром", посочи Горанов.

Горанов допълни, че концептуално, ако бъде увеличено правителственото потребление през дефицит, би следвало това да помага на ръста на икономиката.

• Бюджет 2024: Министерският съвет гласува парите на държавата

По думите му, друг съществен проблем с философията на макрорамката са твърде оптимистично заложените приходи. Освен това, бюджетът е на ръба на дефицита и няма никакви буфери. Добре е да има по-висок растеж, лошо е, ако не сме подготвени за отрицателния сценарий. Това са основните критики към рамката на бюджета, подчерта той.

Владислав Горанов допълни още, че по-малкото инвестиции в период на несигурност не са от полза на икономиката.

Бившият финансов министър изтъкна още, че даваме повече от своите възможности като икономика за социална политика:

"Това е един спор между поколенията, който, ако трябва да бъдем справедливи, не трябва да стои във фискалната рамка. Т.е. на практика сега ние, които сме икономически активни, сме задължени да плащаме пенсиите на нашите родители. Ние не го правим, а го прехвърляме на нашите деца. Прехвърляме сметката на тях и то с лихви."

Вижте целия разговор във видеото

Гледайте повече от "Денят започва"

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в TikTok