Защо изгледите за мир са далеч, въпреки желанието на Тръмп

И още една година война

Мислех, че ще е подходящо да сложа „Още една година война“ за заглавие. Но се оказа, че вече съм използвал такова заглавие – в края на на 2023 г. Затова реших да добавя и И-то отпред, но това по никакъв начин не променя мрачната ми прогноза за започващата 2025 година, която гласи, че мир няма да има. Разбира се, много ще се радвам ако греша и догодина по това време войната да е вече зад гърбовете ни, но знаците, които ни дават тези, от които зависи постигането на устойчив мир, не ми вдъхват особен оптимизъм.

Настъпление до дупка

В началото на 2023 г. разсъжденията на повечето от нас бяха насочени към възможните шансове за успех на очертаващото се голямо украинско контранастъпление, в началото на 2024 г. пък вниманието ни бе обсебено от безумно кървавата битка за Авдеевка. В момента ситуацията на фронта е доста по-различна отколкото преди дванайсет месеца. Фронтовата линия е изключително разтеглена с няколко значими, паралелни сражения, които са сравними с тези за Авдеевка. Разбира се, наблюдава се постоянно преместване на основните усилия от един участък на друг, като всяка от страните се опитва да вкара другата във война на изтощение. Доказателството за това е именно безкрайно разтеглената фронтовата линия.

Иначе, напълно логично след почти 36 месеца война, и двата противника показват признаци на видима умора и действат на ръба на възможностите си. Руската армия, преди години гръмко обявена за втората по сила в света, деградира от ден на ден във всяко отношение. През миналата година тя овладя малко над 4 000 кв. км украинска земя. Ако се чудите колко точно е това, около една десета от Естония, четири софийски равни полета, три града като Лондон или пет като Киев. Извън чисто географските мерки, това едва ли донесе някакви особени оперативно-стратегически предимства на агресорите, защото практически нито един голям украински град не бе овладян. Някои би възразил – ами Авдеевка, Угледар, Курахово? Да, реално руснаците ги превзеха, но не бива да забравяме, че те са по-скоро руини и формални петна на картата, освен това всеки от тях е приблизително с размерите на Поморие. С други думи – от логистична гледна точка играят по-скоро второстепенна роля.

Именно неспособността на руските войски да превземат големи градове показва колко деградирали в материално и тактическо отношение са те в момента. Защото щурмът, на значително по застроена си площ населено място освен голямо количество хора, въоръжение, амуниции и пр., изисква и почти съвършен синхрон между всички родове войски, включително наземни и въздушни. А това е нещо, което нашествениците не са в състояние да изпълнят на практика. Затова и бойните части на Путин отдавна се отказаха да атакуват директно такъв голям залък като конгломерацията Покровск-Мирноград (с двойно население от ок. 110 000 души) и в момента се опитват да го заобиколят от север и от юг и така да го хванат в „чувал“. Засега те са доста далеч от изпълнението на това си намерение.

Другият симптом за явна деградация е неспособността на руснаците да провеждат внезапни и ефективни и най-вече дълбоки пробиви с подвижни бронирани части, какъвто извършиха украинците в Курска област. Защото дълбокият внезапен пробив в тила на противника се счита за класика във военното изкуство още от времената на Александър Македонски и Ханибал. И ако в 21-ви век някоя армия не е в състояние да проведе подобна операция дори и в ограничени мащаби, то това означава, че има нещо доста сбъркано в нея.

Неумението да водят модерен тип бойни действия принуждава руснаците да се ориентират към примитивни и на практика средновековни тактики. Например, да атакуват една и съща позиция толкова много пъти, че накрая ЗСУ (украинските въоръжени сили) да отстъпят пред напора им. Нищо че често последните атакуващи групи буквално газят по телата на първите и заобикалят горящата техника. Или пък руската артилерия и авиация да изразходват толкова много муниции по дадено населено място, че направо да го сринат със земята.

Този примитивизъм при воденето на бой обикновено се обяснява с два фактора: (1) липсата на достатъчно време за подготовка на офицерите и най-вече войниците и (2) качеството на човешкия материал. Конкретно за качеството на човешкия материал в армията на агресора, проблемът не е от вчера, защото почти всички, които навличат униформата го правят заради обещаните им баснословни по руските стандарти пари. Съответно на фронта пристигат хора буквално от кол и въже, които са в ужасна физическа форма или пък интелектуалният им багаж е такъв, че се нуждаят от постоянни грижи на специалист. Така стигаме до срамния за цивилизования 21-век феномен на „едноразовите“ войници, които се изпращат в атака с единствената цел да покажат на другите къде се намират огневите точки на украинците.

Има и трети фактор - пропагандно-политически. Това е хроничният глад на руските медии за оповестяване на нови победи, с които да се държи под контрол Z-населението. Затова от гледна точка на пропагандната им „продаваемост“ с еднаква информационна стойност са както средно големите градове, така и селата с 15-на къщи, а дори и някакви горички. Едва ли някоя лелка от Новосибирск например ще тръгне де проверява къде точно в Донбас се намира селцето Малое Главное, но след като чуе новината за превземането му по радиото или телевизията със сигурност у нея ще се затвърди впечатлението че „нашите напредват и громят фашистите“.

Най-новата „мода“ сред руските командири е да изпращат в боя дори ненапълно излекувани войници след раняване, за което в мрежата вече могат да се намерят доста клипове с колективни призиви за помощ от последните. Тя също се счита че е резултат на чудовищния натиск на който са подложени полевите командири всеки ден да докладват някакво придвижване нагоре по веригата. Затова никак не е случайно че руските загуби главоломно растат. А в дните между Коледа и Нова Година преминаха още една психологическа бариера, тази от 800 000 убити, ранени и пр. (по данни на украинския Генерален Щаб). Елементарни изчисления показват, че ако се задържи сегашното среднодневно темпо на загубите на нашествениците (до 1 500 на ден), някъде през април или най-късно през май те ще достигнат немислимия преди три години праг от милион. При това трябва да се има предвид, че руските военни кореспонденти също са в шок от безумната касапница, която се вихри по бойните полета. Тази седмица един от тях намекна в интервю за загуби от порядъка на 700 хиляди. Към подобни числа ни навеждат и думите на кмета на Москва Собянин, който малко преди Новогодишните празници случайно се изпусна, че от началото на СВО-то през медицинските заведения на руската столицата са преминали рехабилитация около 600 хиляди ветерани. Както се казва, математиката оставям на вас.

И ако повечето от гореспоменатите проблеми не са нещо ново и са известни на цял свят от доста време насам, в момента като огромно чудовище над руската армия надвисва нов страховит проблем за който не си вижда как би бил решен в обозримо бъдеще – тя е на път да привърши танковете. Това бе потвърдено през декември от т.нар. OSINT-аналитици, група анализатори които събират информация чрез тъй наречените общодостъпни източници и които са известни със своята почти маниакална педантичност. Чрез анализ на сравнително нови сателитни снимки на руските открити хранилища те достигнаха до извода, че на Путин са му останали до 3 000 танка, които след ремонт и възстановяване могат да бъдат върнати в строя. С оглед на това, че загубите на руската армия само през 2024 г. се изчисляват на над 3 000 танка и че промишлеността на РФ едва ли е в състояние да произведе повече от няколко стотин годишно (някои казват даже не повече от 250), то максимум след година, или да кажем две, бронетанковият парк на въоръжените сили на Путин ще се върне в състоянието си от преди Октомврийската революция от 1917 г. Т.е. няма да разполага с нищо. Може би затова, от есента насам в прифронтовата зона руснаците скалъпиха няколко полеви работилници, в които денонощно се случва само едно нещо – на цивилни автомобили трескаво се заваряват стоманени плоскости и се монтират противодронови мрежи за да ги превърнат в импровизирани бронирани возила. Това че едно такова возила рядко има шанс да участва в повече от една мисия или че на практика е гроб на колела за намиращите се в него мъже в униформи едва ли особено вълнува някого.

Като става дума за руската армия, не трябва да пропускаме новоизпечените им съюзници, севернокорейците. Въпреки воала на абсолютна секретност и даже мистичност, с която са обвити солдатите на Ким Чен Ун, при тях се забелязват някои твърде любопитни тенденции. Първата от тях е, че на бойното поле те се сражават буквално до смърт, подобно на самоубийствените Банзай-атаки провеждани от японците през Втората световна война. Твърди се че даже били инструктирани как сами да сложат край на живота си в случай, че има опасност да бъдат хванати живи от ЗСУ. Други посветени казват, че жертвоготовността на войните от КНДР била в значителна степен мотивирана от страха от репресии на семействата им в случай че бъдат взети в плен. Говори се за лагери и даже за най-лошото. Затова никак не е случаен коментарът на Зеленски около Коледа, че за момента ЗСУ така и не са успели да пленят жив и здрав севернокореец, когото да разпитат. И още любопитна информация – напоследък на севернокорейските щурмови групи са раздадени портативни радиостанции за близка комуникация. Но се оказва, че мнозина от тях виждат такива „джаджи“ за пръв път в живота си. И накрая нещо по-сериозно – украинските разузнаване твърди, че в момента в който в севернокорейските бойни части в резултат на загубите нивото на личния състав слезе до 25-30% те моментално биват изтегляни в тила за почивка и възстановяване. Това навежда на мисълта, че Ким Чен Ун е продал хората си на Путин не за да бъдат избити до крак като пушечно месо, а за да може оцелелите да натрупат колкото се може по-солиден боен опит от съвременна високотехнологична войн. Опит, който след време евентуално да бъде използван срещу южнокорейските „братовчеди“. Последното се потвърждава индиректно и от руска медицинска сестра от болница в Курск, която твърди че за ранените севернокорейци, които вече вероятно са над хиляда, е отделено цяло крило, където за тях се полагат много по-сериозни грижи, отколкото за руските им „братя по оръжие“.

Стабилен фронт с едно слабо място

Няколко акцента за ЗСУ, които на този етап правят впечатление.

Първият, безспорно, е продължаващата невероятно кървава битка в Курска област. Аз упорито твърдя, че нахлуването на ЗСУ на руска територия вероятно бе най-големият успех на Киев през миналата година, като във военно отношение, така и в политическо, а може би най-вече в психологическо. Първо, то принуди руснаците да прехвърлят там страшно много войски, които иначе биха били задействани другаде. Освен това, понеже Путин им е заповядал да си върнат контрола на тази международно призната територия на всяка цена, то там руснаците атакуват много по-интензивно отколкото ако биха го правили другаде и съответно понасят много по-тежки загуби. А в крайна сметка на украинците им е все едно дали ще унищожават агресорите на тяхна или на собствена територия.

Това, че линията на отбраната им като цяло продължава да бъде стабилна в много отношения са дължи и на факта, че ЗСУ успяха да запазят контрола си над няколко ключови градове-крепости и така да попречат на руснаците да напреднат на широк фронт. Става въпрос (от север на юг) за Волчанск, Лиман, Часов Яр и Торецк. Другото сериозно стратегическо постижение на украинците от миналата есен е, че те успяха да „преместят“ руският настъпателен клин към Покровск на юг, към Курахово. Така, с цената на известни жертви и притеснения, ЗСУ отклониха агресорите от един от главните бастиони в украинската част на Донбас. На този етап сражението за Покровск има потенциал да стане голямата битка на 2025 г.

И другото за отбелязване са успехите на украинците във войната във въздуха. Те имат почти 100% им успеваемост при борбата с руските ракети и най-вече дронове тероризиращи големите градове. Това стана възможно чрез постепенното насищане на украинската ПВО със западни системи, както и активното вече използване на дълго чаканите изтребители Ф-16. ЗСУ също така видимо се усъвършенства в борбата с руските разузнавателни дронове. Последните доскоро летяха почти безнаказано дълбоко в украинския тил и в реално време даваха картина на руските командири, от която те да избират целите си, които да поразят с ракети или планиращи бомби. Но сега ЗСУ вече разполагат с добре проработена система за „ослепяване“ на руското въздушно разузнаване, включително малки камикадзе-дронове, които се използват срещу вражеските безпилотници. Ей на това му се казва истинска война на дронове.

Тръмпиада

Това дали през 2025 г. ще настъпи мир най-малкото зависи от Тръмп. Това продължава да зависи от един-единствен човек и неговото име е Владимир Путин. Мирът, за който всички ние бленуваме би настъпил само в два случая: 1) ако Путин реши, че може да обяви нещо като голяма победа на руското оръжие, и 2) ако Путин вeче не е в състояние повече да воюва. Последното има поне два варианта: 1) физическа неспособност на диктатора да изпълнява задълженията си и 2) практическа неспособност на страната да продължава войната. Това пък би станало факт ако руската военна машина бъде докарана до състояние на пълен колапс, най-вече чрез сгромолясването на икономиката. А шансовете за това са налице: Украйна спря окончателно транзита на руския газ през нейна територия, с което постъпленията в бюджета на РФ ще спаднат с няколко милиарда долара. Налагат се нови и нови санкции, включително срещу „сенчестия“ танкерен флот на Путин. Поради липса на достатъчно инвестиции, в Русия вече всичко създава проблеми, включително жп и авио транспорта, ансансьорите, корабите, тръбите на парното и канализацията. И отново стигаме до същността на най-значимия проблем: има голяма разлика между общоприетото разбиране за това що е „икономически колапс“ и какво точно смята Путин, че се крие зад това понятие. Така че напълно е възможно дори и РФ да се намира на ръба на пропастта, Путин да откаже да приеме този факт и войната да продължи както досега.

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в TikTok
Намерете ни в Google News