Промени в Закона срещу домашното насилие

Повече права за жените и децата дават промените в Закона за домашното насилие, които днес Министерският съвет одобри. Така в бъдеще деца, станали свидетели на тормоз вкъщи, ще се считат за пряка жертва на насилието. Сега действащият закон защитаваше децата само при оказано над тях пряко физическо насилие. Психическият тормоз също ще се смята за насилие. Въпросът кога промените ще станат факт обаче остава открит, тъй като те трябва да бъдат гласувани в Народното събрание, а настоящият парламент окончателно приключи своята работа.

80% от насилието върху деца е в семейството, сочат данни на агенцията за закрила на детето. Най-малтретираните са на възраст между 11 и 14 години. Пренебрегването и тоталната липса на родителско внимание е най-честата форма на насилие в дома. Системното пребиване е в 30 % от сигналите. С промените в закона за домашно насилие ще се търси отговорност от родители, които не осигуряват спокойна семейна среда. Дори и само като свидетели на кавги и побоища, законът ще закриля децата като жертви. Те могат да получат помощ от различни сдружения за защита от насилие, както и от агенция за закрила на детето и агенция за социално подпомагане. Пострадалите могат да търсят помощ и от полицията. Освен парична глоба до 3 000 лева за лошите родители, спасението на дете от тормоза изглежда така:

Христо Монов - зам.-председател на Агенцията за закрила на детето:
"Най-често това е извеждане на детето от тази семейна среда, настаняването му в кризисен център или пък в друг вид алтернативна услуга".

Промените в закона дават и по-висока степен на закрила и повече сигурност за жените. Те се водят като жертви на домашно насилие и когато са финансово ограничавани от съпрузите си или когато докажат, че са психически манипулирани от партньора си.

Надя Стойчева - председател на Анимус:
"Един пример е, че се вменява примерно на жената, че е отговорна затова, че не е била достатъчно добра домакиня и й се вменява вина затова, че е закъсняла. Като се подменя идеята за това че ревността и начина, по който се скъсява контрола върху нея е форма на обич".

Сега жертвите се настаняват в кризисен център. Личните истории на жените настанени там понякога са ужасяващи.

Марина Грабичева - социален работник в кризисен център:
"Много е страшен първоначалният контакт когато видиш, когато отвориш вратата и видиш една пребита жена, примерно тя може да е с обезобразено лице, да не може да говори, да е подута, да е синя и е много страшно да го гледаш".

Спорно е кои белези на тормоза са по-жестоки - видимите или невидимите - паника, страх, кошмари, недоверие в околните. Лечението от тях е многократно по-дълго от разрешения едноседмичен престой в центъра. Кошмарът продължава, когато някои от насилниците не спират да преследват жертвите си. Никога.