Кампания по нашенски

Кампания по нашенски. Всичко може да се каже, всичко може да се направи и от това да не последва нищо.

Можеш да кажеш, че в теб е властта и ти разпределяш порциите. Законно е арестанти да се кандидатират за депутати. И някой да плати водата на цял квартал и това да се нарича благотворителност. Или пък работодателят да поиска от работниците си да гласуват за него и това да се нарича грижа. И да е напълно законно когато туристическият сезон се превърне в изборен.

И защо да е странно тогава, че онзи ден в ломския съд питали някой си Сладун дали си е продал гласа. Познайте дали си е признал?...Тръснал един подигравателен кючек....

Румен Леонидов: „Най-отчайващото е, че нашите политици измислиха нови начини, за да манипулират, но и да купуват изборите. Вече не става дума за цигански плащания с кецове и маратонки, вече се извозват цели градове и села ... И вместо да се върви към европейски избори, нашите политици продължават да прилагат балкански номера...Най-шокиращото е, че има изобилие от партии, които реално могат да влязат в парламента. На практика на политическата трапеза на българина има всякакви ястия - недопечени тикви, кисели краставички, офицерски мундири, пагони на бивши ченгета, всичко! Това изобилие обаче е доста измамно, защото всеки човек, който мисли самостоятелно вижда, че нито една партия не изважда реална кризисна програма, нито една няма идея, която да се различава от останалите...."

Избори по нашенски. На селски кмет му избили зъби, други се плашили с газов пистолет докато лепят плакати. Детски градини и първи копки. Партийни агитки и рекламни клипове. И едни и същи образи вътре. В едните героите са отрицателни, в другите - положителни, а огледалото е едно и също ...

Румен Леонидов: "При едно чалга общество, треторазрядно общество, се множат политиците, които впечатляват с външна изява, с театрални действия, а зад тях пустота и глупости! И общо взето това се харесва, как да ме излъжат по-добре!Така че вината е на всички, когато политиците видят, че могат да получат нещо за жълти стотинки, а обществото го позволява... Общественото мнение не е единно. Ето сега и на тези избори – всеки казва защо да гласувам, когато моят глас ще отиде да ме излъжат. Да, така е, но трябва и да се вярва и да се мисли за бъдещето на България... Така че трябва да се гласува и както казва поетът Константин Павлов – Бог да го прости - всеки потъва според вярата си. Ако не вярваш, че ще има промени, ще потънеш по-бързо и то там, откъдето няма излизане .... "