Съсловни организации за проблемите в здравеопазването

От 3500 хирурзи за времето на прехода у нас са останали 1700. България е единствената държава в ЕС, където сестрите са по-малко от лекарите. Тези тревожни данни бяха изнесени на публична дискусия за бъдещето на българското здравеопазване, организирано от съсловните организации в медицината и фармацията. Те поканиха представители на най-големите политически сили, за да се информират какви са идеите им за развитие на здравната система.

От въвеждане на масово доплащане за здравни услуги и демонополизация на здравната каса до напълно напълно държавно осигурено здравеопазване варират представите на различните политически сили за здравеопазването у нас. Съсловните организации и пациентските сдружения обаче скочиха, че в повечето платформи грижата за пациента не е в центъра на вниманието.

Теодора Захариева, Център за защита на правата в здравеопазването:
"Става въпрос за реални регистри на хронично болните и реално плануване на лекарствата би трябвало да последва оттам".

Според пациентските организации сега има драстични случаи, когато онкодиспансерите заявяват напр. 16 800 бройки лекарства за един вид рак, а официалната доставка е договорена за 8 600. И това показва реално планиран дефицит. И той е причината болните сами да си купуват лекарствата, а ако не могат - да прекъсват лечението си.

Теодора Захариева, Център за защита на правата в здравеопазването:
"Никой няма доблестта да се изправи, защото преди избори така се губят гласове, а след това ние си говорим, а керванът си върви".

Никое правителство на прехода не е опитало да пресече изтичането на медицински специалисти от България - твърдят съсловните организации.

Проф. д-р Станка Маркова - председател на БАПЗГ:
"Сестрите се отчаяха и заминаха. В България ни трябват минимум 64 хиляди сестри. Ние имаме 29 хиляди. Трябва политика, която да ги мотивира да учат за медицински сестри".

Лекарският и зъболекарският съюз настояват за синхрон между здравните институции, защото сега те преговарят с Касата, а основният пакет здравни услуги се определя от Министерството, а бюджетът на Касата - от парламента.

Д-р Божидар Нанев - председател на БЛС:
"Няма достатъчно средства с парите от Закона за бюджета на касата да бъде покрит този пакет".

Д-р Николай Шарков, председател на БЗС:
"Много спешни промени трябва да се направят в задължителното здравно осигуряване да се реши кой ще бъде базовият пакет, кой надграждащия, за да могат в сферата на стоматологията гражданите да получат повече дейности".

От лекарския съюз са категорични, че е крайно време следващото управление да създаде и методиката за остойностяване на медицинските услуги.