Изборите – или там, където политиците срещат народа

Българите избраха. След една кампания, в която народа беше обсъждан като търговски артикул от черния пазар.
Но истинските победители се оказаха тези, които отидоха да гласуват без да им купят гласа .
И интернет поколението, което преди избора да си купи еднопосочен билет избра да гласува.
На 5 юли някои се учудиха, че управляват народ,а не корпорация.
А други, че държавата, в която няма и една магистрала, може да се управлява от хора, които твърдят, че знаят пътя.
А на този път не се срещнаха с народа си...

За политика днес говорят всички. Едни за новите министри, други за оставки. И как да се случи промяната...
А у нас всеки има мнение по този въпрос. И актьорът Владимир Пенев преди да влезе за дублаж в ролята на герой от нашумял турски сериал. И Любен Дилов-син докато пише поредната си статия.

Любен Дилов-син: „Аз мисля, че това, което се случи на 5 юли, поддържа тезата, че българите са втори по интелигентност след евреите. Евреите чакаха 3000 години благодетеля, но имаха благоразумието да не го дочакат. Докато ние средно на 4-8 години го приветстваме с палмови клонки и след това го разпъваме. Не знам докога ще продължи тази необходимост някой да ни оправя, докато не разберем, че съдбата е в нашите ръце."

Владо Пенев: „Хората според мен не мислят демократично, а стихийно, решават, че чрез 1 глас ето от утре Бойко Борисов ще оправи всичко. Абсурд! Защо 20 години не се оправя нищо?"

Защо толкова трудно се променя всичко? Вечен въпрос при всички избори. И още по тежки дни след тях.

Любо Дилов-син: „Затова аз предричам нелеки първи дни на кабинета Борисов - точно заради големите очаквания, хората ще държат нещата, които желаят да се случат".

Владо Пенев: „Въпреки всичко мисля, че има нещо незряло в българския избирател, има нещо инфантилно, той много възторжено и превъзбудено избира или пък категорично отрича с гласа си - качва и сваля от власт, без много да мисли какво всъщност трябва да се направи".

А какво трябва да се направи? Мечтата на Любен Дилов-син е хората да бъдат активни не само по избори.бДа питат,бда се борят, да задават въпроси. Иначе позата със сеира по български е ясна.
Любо Дилов-син:„Всички ни чакат тежки дни .И аз лично съветвам колкото се може по-бързо българския премиер да се обърне към нацията с едно откровенно послание,дори да повтори Чърчил -че ни чакат кръв, пот и сълзи през годините ,които се задават.И всички трябва да си преразпределим тежестта за да я понесем по-леко...

Къде по пътя се срещат народа и политиците и носят ли еднаква тежест. Докато се наблюдават сякаш от два различни окопа на непостроените магистрали, продадените гори, продънените митници. Или докато мечтаем за герои, а допускаме живот на дребни хитреци. Къде да се срещнем всички.

Любо Дилов-син: „Очевидно имаме нужда не само от добри политици, а и от колективна психотерапия, а за жалост няма добри терапевти, които да нахъсват отборния дух, да убедят българите, че освен в индивидуално отношение, а те са умни и хитри за да оцеляват, да ги убедят, че колективния дух е също толкова важен, защото не може да си здрав сред болни, богат сред бедни и окат сред слепи. Това не носи щастие".
Но кога се получава истинската промяна? Тя не е нито в избора на едно управление, нито избора на един човек. Владимир Пенев казва, че тя се ражда с усилията на много хора, които мислят не само за себе си, а прехвърлят мечтите си към следващите поколения. Разбрал го е по собствената си лична история.

Владим ир Пенев: „Сетих се, че преди, в зората на демокрацията - 90-те години, се случи да пътувам много в чужбина - различни демокрации, обаче си казах - Господи никога няма да емигрирам. Ще си направя една Швейцария, една Австрия, една Канада - за какво ми е да ходя там, щом е по силите на човека да постигне това тук. След като те са го направили, значи и аз мога тук.20 години по-късно, зная, че е невъзможно в рамките на един човешкия живот и не трябва да казвам ще си направя Швейцария, а ще им направя Швейцария - на децата ми, на внуците ми - ще се опитам да им направя. Ако и политиците мислят по този начин за бъдещето, тогава ще извървим пътя, който за съжаление не сме извървели".