Спомен за писателя Георги Марков

Преди 85 години на днешния ден е роден писателят и журналист Георги Марков. Убит мистериозно в Лондон, Марков е своеобразен историограф на българския социализъм. Тази вечер сдружение "За Княжево" организира в софийското читалище "Братя Миладинови" вечер на големия български писател. Присъстваха много общественици, писатели и приятели на Георги Марков. Специални гости бяха президентът Желю Желев и кметът на София Йорданка Фандъкова. Скоро в столицата ни ще бъде издигнат паметник на Георги Марков. Над монумента ще работи склупторът Данко Данков. Може ли да разделим - историята от политиката и какъв е споменът за Георги Марков днес, разказва следващият репортаж. Чрез цинизма на миналото проумяваме цинизма на настоящето. Тази идея събра сегашните хора на словото, в опит да отделят "вчера" от "днес". "Бих могъл да изпиша цяла книга, за да разкажа случая на тази най-потресающа пародия на съд, която няма равна на себе си в цялата българска история". "И аз можех да наблюдавам как с времето зеленият цвят отстъпваше пред ръждивия цвят на керемидите и армията от бетонни чудовища". "Защо ние да цензурираме журналисти, писатели, хора на културата и изкуството, когато те могат да се цензурират сами едни други далеч по-добре?" Какво ще има в задочните репортажи за България с днешна дата? Има ли кой да ги напише? От страниците на Георги Марков изкачат опасни въпроси. Марин Бодаков, поет: - Като преподавател по журналистика бих могъл да кажа, че днес почти никой не пише репортажи, този жанр е в застрашените видове. Димитър Кенаров, журналист: - Абсолютно е забравен Георги Марков, питайте хората по улиците. Единственото, което се знае, е клишето, разбира се, за българския чадър. След 89-а задочните репортажи на Марков стават едни от най-издаваните заглавия у нас. В щатите носят името "Истината, която убива". Марин Бодаков, поет: - Тепърва ще се освобождаваме от различните политически употреби на тези текстове. Ще погледнем най-после върху тях и като към предмет на литературно майсторство, на журналистическо майсторство. За събралите се да почетат, името на Георги Марков е като дълг. За по-малко преразкази и повече истории, в които да вярват. Репортаж на Диана Тодорова.