Мечта за Олимпиада

Eдин недосънуван сън, един неизтанцуван танц, една невидяна олимпийска
мечта. И една талантлива жена, която без мелодрама и сълзливи излияния
разказва за края на една надежда. Албена Денкова - българската ледена
принцеса, два пъти световна шампионка, заминава за Ванкувър без кънки. Откриваме я в Кан, дни преди да тръгне за Олимпиадата като хореограф на
френския фигурист Браян Жубер.

Албена Денкова: „За нас като състезатели е настина много жалко, че не можахме да получим медал от Олимпийски игри. Но всичко с времето си. Нашето време отмина, ние изпуснахме нашия шанс, взехме две световни титли, но явно, че така е трябвало да се случи.”

Албена разбива всички опити да бъде провокирана да сипе обвинения заради
погребани мечти. Казва, че решението да свали кънките е прагматично, а не
емоционално. Деликатно споменава пропуснатите години за състезания и
подготовка, като дори не назовава гласно събитията, станали причина за това.

Категорично отказва да влезе в ролята на жертва на околните или на
обстоятелствата. Още по-решително бяга от образа на героинята, останала
докрай вярна и на любимия, и на почитателите си.

Албена Денкова: „Всеки човек има своя път и живее живота си и получава важни уроци от него, за да може да изгради някакви допълнителни качества и да ги развие в себе си и смятам, че далеч на никой човек пътя, през който минава не е съвсем лек и утъпкан, така че и за нас е като за всички останали.”

Съвсем простичко Албена обяснява, че не е пожертвала кариерата си, защото
за нея кариера без Максим е практически невъзможна, че и да е имало
обществен натиск към нея, той не й е повлиял. Двамата с Макс са искали да се появят отново на леда във Ванкувър, но са преценили, че рискът от триумфално завръщане това да се превърне в драматично падение е твърде голям. Особено на фона на субективизма и лобитата в техния спорт. И са решили да не си причиняват срама да бъдат победени от двойки, които досега винаги са били в сянката им.

Сега олимпийските мечти на Албена Денкова са съсредоточени в Браян Жубер -
един от фаворитите при мъжете. Двамата с Максим са поставили неговата
хореография, вложили са в нея своя хъс и своя стил и сега стискат палци тя
да бъде посрещната с аплодисменти.

Албена Денкова: „За него със сигурност е доста различно, защото той е известен в света на фигурното пързаляне като един технически много добре изграден състезател, но по-малко артистичен. Но мисля, че този сезон наистина ние се постарахме да покажем и една друга страна от неговото пързаляне - по-артистични и по-интересни програми, по-наситени, с повече преходи. Надявам се това да бъде оценено и от зрителите, и от съдиите във Ванкувър.”

Когато Албена видяла акредитацията си, на която пишело "треньор", а не
"състезател", й станало и странно, и малко тъжно. Още повече, че на баджа
пише Франция, а не България.

Албена Денкова: „Угризения?! Смятам, че по-скоро трябва от нашата страна, от България да има угризения, че за толкова много години не съумяхме да създадем условия за развитието на зимните спортове. Оттук трябва да идват угризенията. Ние сме хора, които обичаме този спорт и тъй като в България няма възможности поне за момента, ние работим в тази посока. Съжаляваме малко, но не дотам. Надявам се в бъдеще като треньори да може да
се реализираме и да спечелим повече медали за България и за себе си като
треньори вече.”

Своите най-съкровени блянове и надежди за бъдещето Албена предпочита да не споделя. Тактично отбелязва, че напоследък с Максим са се отдръпнали в
сянка, далеч от прожекторите и камерите. С това вероятно се опитва да
пресече любопитството по отношение на личния им живот. Но въпросът "сватба" някак си увисва в скайп-пространството и това разсмива Албена.

Албена Денкова: „Да, говори се, но това са разговори предимно между журналистите и никога между нас и тях! Не сме говорили, не сме планирали такива неща, живеем си добре и в момента.”

Но в тази сюжетна линия все пак има доста по-добър шанс сънят да бъде
досънуван, танцът - изтанцуван и мечтите да се сбъднат.