Първомайските манифестации в миналото

В деня, в който света отбелязва труда и международната работническа солидарност ще ви разкажем за корените на празника. Изненадващо за мнозина те нямат нищо общо със страна, асоциирана към социализма. Всичко започва на 1 май през 1886 година в Чикаго, където неофициална стачка "изважда" на протест хиляди работници в борбата им за 8-часов работен ден и цялостно подобряване на условията на труд. Събитието завършва с много ранени, дори и убити американски работници. На 1 май 1889 година се дава старт на Международния празник на труда, в почит на загиналите 3 години по-рано американски работници. Към днешна дата се чества в 66 страни по света. От 1 май 1939 година празникът е приет за официален и в България. След промените на 9 септември 1944 година, Денят на труда става един от най - почитаните български празници. "Беше всичко под строй и не мога да кажа, че беше по-хубаво. Вярно, ние бяхме, по-хубаво беше, че бяхме млади. Това беше най-хубавото", спомнят си днес хората. Някои дори поглеждат назад с усмивка: "Ходих на манифестация и с вдигнато знаме. Работникът се хванал за знамето, а началникът си седи долу и си пие водката или ракията". По традиция следващите 45 години той се отбелязва с мащабни манифестации в цялата страна, които биват грижливо подготвени от властта и са абсолютно задължителни. След края на режима през 1989 година, Първи май продължава да е официален и неработен ден, но държавната власт не се ангажира с организирането на масови прояви, както по времето на социализма. Днес мненията са от "празник е както всеки ден" и "то не си личи, че е празник" до пожелания като: - Да имат младо сърце и душа, да се радват на всичко и да имат работа, най-вече работа. Имаш ли работа значи си свободен. За историята на празникa разказват Вилхема Дурева и операторът Мирослав Милков.