Наследник на Ботевия род е съгласен да се извадят и изследват костите на майката на Ботев. Защо се прави това - разказ в "След новините" с автор Елиана Димитрова.
Като ехо от честванията, отбелязващи смъртта на Христо Ботев, остава загадката къде е гробът на войводата и къде се намират неговите кости. От човешки останки, намерени в пещера във Врачанския Балкан, е извлечена ДНК, за да се провери една от хипотезите на местен краевед за останките на Ботев. За целта наследникът на Ботевия род Боян Ботйов е съгласен да се извадят костите на майката на поета Иванка и да бъдат изследвани.
Потомъкът на Христо Ботев - Боян Ботйов, е съгласен да бъдат извадени кости от гроба на майката на поета Иванка Ботева. От тях да бъде извлечена ДНК и тя да се сравни с ДНК от костици, открити в пещера във Врачанския Балкан. Ще се намерят ли тленните останки на поета? Не се знае. Но дори и това да не стане, вече ще има ДНК, с която да се сравнява.
Всичко започнало, когато великотърновският писател Николай Иванов открил следствени протоколи от 1934 г. от разпити за смъртта на Христо Ботев. От разказите на свидетелите ставало ясно, че четири дни след последното сражение на четата овчарят Вълчо Учиндолски твърди, че е открил тялото на поета, или поне това, което останало от него след набезите на животните.
Според свидетелствата той казал на младия овчар Петър Мазнев.
Николай Иванов, писател: „Не бива така да се пилеят християнски кости и аз ще отида да видя какво мога да направя.“ Взима една мотика и една кирка и с магарето си отива. Това са тленни останки вече от Ботев, не цялото тяло, и той ги събира овчарят във връхната си дреха и ги заравя. Казва: „Зарових ги близо до манастира.“
Според писателя това са руините на манастира „Св. Троица“ край Враца. След оглед се оказало обаче, че едва ли там се намират тленните останки на Ботев. В същото време човек от село Медковец – Иво Михайлов – разказал, че в рода му знаят за помени за Ботев, правени по-високо в планината. Така била открита пещерата – малка цепнатина в скалата над поточе, близо до разрушената църква „Св. Троица“ в местността „Манастирски дол“. На 10 юли и на 4 октомври 2023 г., в две експедиции, Христо Илиев от Враца пръв се качва и изважда останките.
Боян Ботйов, председател на Общонародна фондация „Христо Ботев“: Отидохме там, извадени бяха кости и се направи протокол със знанието и съгласието на Регионалния исторически музей във Враца. Има протокол, има снимков материал.
Николай Иванов, писател: "По костите, които ние извадихме, има следи от животни, тъй като диви животни – лисици и орли – са направили една купчина от остатъка."
Костите били предадени на Съдебна медицина и на академик Ваньо Митев. С финансовата подкрепа на Медицинския университет в София той започнал да търси начини за извличане на ДНК.
Акад. проф. д-р Ваньо Митев, директор на Научноизследователски институт по иновативна медицинска наука: "За съжаление, след толкова дълго време това, което е останало и е намерено в тази малка пещеричка, са няколко кости, които са в много лошо състояние. За да може да се извлече ДНК от някоя кост, тя не трябва да бъде изложена на атмосферни условия. По тази причина ние направихме всичко възможно, но в нашите условия не успяхме и решихме да се свържем с лаборатория, която е топ лаборатория в това отношение и се занимава само с извличане на древна ДНК."
В лаборатория в Швеция успели да извлекат ДНК, но само от една от костиците – от главата, и то твърде малко количество. Опитите за извличане на повече ДНК продължават. За да се установи дали тя е на Ботев, трябва да се сравни с ДНК на негови роднини. Най-подходяща е майка му Иванка Ботева, починала през 1911 г. От шведската лаборатория се съгласили да направят сравнението, след като им бъде изпратена необходимата кост за анализ.
Акад. проф. д-р Ваньо Митев: "За тях по принцип не представлява интерес да извличат ДНК от кости, които са на 50, 100 или 150 години. Но ние ги убедихме, като казахме, че става въпрос за национална чест и за национален герой, и те се съгласиха."
И наследникът на Ботевия род Боян Ботйов смята, че следващата стъпка за доказване на хипотезата дали намерените останки са на Ботев е да се вземе кост от майката на поета, която почива в семеен гроб на Централните софийски гробища.
Боян Ботйов, председател на Общонародна фондация „Христо Ботев“: "Да, съгласен съм. И ще задвижим процедурата, за да се види какво ще се получи, защото иначе всичко ще остане в сферата на предположенията и може да предизвика спекулации и различни фалшификации, което винаги се случва около такива дати – 2 юни, 6 януари и т.н. Ще се отвори гробът, ще се вземат подходящите кости от специалистите и ще се изследват заедно с тази кост, от която е извлечена човешка ДНК. Ако наистина се докаже чрез ДНК анализа, това ще бъде нещо много значимо за цялата българска общественост."
Въпросът за изваждането на костите на Иванка Ботева се поставя за първи път пред семейството и това става именно след откриването на останките в пещерата през 2023 г. Процедурата ще бъде задвижена в близките няколко седмици.
Даниела Денизова, главен юрисконсулт в ОП "Гробищни паркове": "За да бъде извършена тази процедура, се подава заявление до директора на ОП, съответно придружено с актуално удостоверение за наследници на титуляра на гроба, в случая това е братът на Христо Ботев - генерал Кирил Ботев, погребан през 1944 година и заявлението трябва да е подписано от всички наследници.
БНТ: Понеже е минало доста време от 1911 година, възможно ли е да са останали кости?
- Възможно е да са останали част от по-плътните кости, но е голяма вероятността и да не се открият кости в гроба. При разкопаването на гроба първо ще се открият костите на Кирил Ботев, който е погребан над Иванка Ботева и при изкопаване на по-голяма дълбочина се надявам да се достигне до нейните кости."
От общинското предприятие "Гробищни паркове" обещават да поемат финансите.
Даниела Денизова, главен юрисконсулт в ОП "Гробищни паркове": "След получаване на заявлението ще уведомим писмено Столична община за желанието да освободим от таксата наследниците на Христо Ботев и съответно предполагам, че ще бъде положителен отговора, няма как да не се уважи такова искане, още повече, че се касае за майката на национален герой."
Изваждане на кости на известни българи досега не е имало. Но да се върнем към пещерата в местността „Манастирски дол“. Академик Митев не е оптимист, че останките са на Ботев. Според негова хипотеза главата на поета не е била погребана там, а откритата и анализирана в Швеция частица е именно от череп.
Академикът смята, че четниците на Ботев са заровили главата му някъде близо до мястото на гибелта му – в местността Йолковица под връх Камарата на Врачанския Балкан.
Според сведенията на писателя Николай Иванов пък главата на Ботев е била отсечена от османците.
Николай Иванов, писател: На другия ден главата е набучена и със седемте предния ден убити четници… с музика пристигат на шествие във Враца.
Акад. проф. д-р Ваньо Митев: Къде е главата на Ботев – това е голямата загадка. И аз смятам, че трябва да се съсредоточим върху това да видим всички хипотези за това къде може да бъде главата на Ботев и те да бъдат изследвани.
Има, разбира се, и съвсем друга хипотеза – че костите в местността „Манастирски дол“ са от различни хора и са носени в пещерата от животни, които са я обитавали.
Георги Ганецовски, директор на Регионалния исторически музей – Враца: "По-голяма част от костите бяха известно време при нас. Гледаха ги специалисти, които единодушно, заедно с нас, установиха, че става въпрос за силно фрагментирани кости, голяма част от които са животински, но има и такива със съмнения за човешки, които са гризани от хищници. И в контекста на тази скална гънка, в която са намерени, според специалисти това е леговище на хищник."
И още – директорът на Врачанския музей твърди, че овчарят Вълчо Учиндолски е нямало откъде да познава Ботев – не го е виждал нито на снимка, нито на живо.
Георги Ганецовски, директор на Регионалния исторически музей – Враца: "Дори да е намерил някакви човешки останки, той откъде е бил сигурен, че те са на войводата поетът Христо Ботев? Логиката е, ако са намерени такива останки, те да са поставени до църквата „Св. Троица“ при „Манастирски дол“, която е буквално на 50–60 метра от въпросната скална гънка, а не човек да се катери като алпинист по тази скала, за да ги крие, и то на място, което е достатъчно достъпно за хищници и зверове. Логиката е да бъдат заровени в земята и то на свято място."
Въпреки че всичко казано дотук е в рамките на хипотезите, положителното за науката е, че скоро ще има образец на ДНК, с който да се сравняват всички намерени кости, за които се предполага, че може да са на Ботев. И така да се отхвърлят или потвърждават хипотези. Засега предположения за Ботеви кости има само за Пантеона-костница в Скравена, където се съхраняват черепи и кости на десет Ботеви четници, и за село Гурково, където има тленни останки на още двама.
Боян Ботйов: Дали е възможно някой от тези черепи да е на войводата – не мога да кажа. За други места, ако се говори за кости на войводата, нито съм чувал, нито ще е фактически издържано в исторически план. Историческата истина е това, което се доказва и се знае.
Академик проф. д-р Ваньо Митев: Когато приключим този етап, който сме на път да финализираме, тогава ще предложа да направим един списък на вариантите, като ги подредим – по-вероятни и по-малко вероятни – и да започнем всеки един да изследваме. Това е единственият начин да се стигне до обективната истина.
Боян Ботйов: Друг начин не виждам… Процедурата е дълга и бавна, но си заслужава, според мен.
Автор: Елиана Димитрова
Репортери: Мирела Дончева, Мирослава Георгиева
Чуй новините
Подкаст
