Може ли България да се превърне в „най-голямата зелена батерия“ и ключов енергиен балансьор в Югоизточна Европа? Въпросът се оказа актуален след решението на Европейската комисия да разреши разширяването на ПАВЕЦ „Чаира“ с язовир „Яденица“. Това стана ясно след срещата на премиера Румен Радев с председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в края на май.
Проектът за разширение е спиран многократно през годините заради жалби на природозащитни организации. Сега обаче той е включен в списъка с проекти от взаимен интерес, които Комисията финансира приоритетно, тъй като се очаква след разширението „Чаира“ да съхранява евтин зелен ток от Румъния и Гърция, който да бъде продаван вечер в пиковите за региона часове.
Екипът на „Говори сега“ отиде до строежа на „Яденица“ заедно с представител на риболовното сдружение „Балканка“, които вече два пъти успяват да спрат проекта с жалби.
Площадката на язовир „Яденица“ се намира в близост до град Белово, област Пазарджик. Планът е той да бъде изграден в източната част на Рила, по поречието на самата река Яденица.
Проектът „Яденица“ е започнат през 1994 г. Оттогава до днес е рестартиран няколко пъти. В момента площадката се охранява от частна фирма, която ни помоли да напуснем, след като стигнахме до нея.
Преди да бъдем видени от охраната, все пак успяхме да заснемем част от площадката. Някога укрепените с бетон склонове са напукани, има и образувани свлачища. Непокътнато изглежда началото на тунела, който ще отвежда водата от и до ПАВЕЦ „Чаира“. Самата площадка е обрасла с растителност, а пътят до нея е в лошо състояние.
Димитър Куманов от сдружение „Риболовен клуб Балканка“ спира проекта с жалба преди осем години.
Димитър Куманов, сдружение „Балканка“: На моста над река Яденица сме. Непосредствено под мястото, където ще бъде изграждана стената на язовир „Яденица“, ако се стигне до изграждането му някой ден. Този проект се повдига още от социализма, но бай Тошо се е отказал от този язовир, защото наистина няма никакъв смисъл от него и е много рисков. Сега, по неизвестни причини, без да се е променило нищо нито в проекта, нито в директивите на Европейския съюз, които тогава бяха нарушени, изведнъж чуваме, че ще започне ново финансиране.
По друг начин обаче мислят българското правителство и Европейската комисия, които ще опитат да възобновят проекта. Жалба с екологични сигнали до Брюксел прекратява строежа през 2018 г. В края на май Урсула фон дер Лайен променя мнението си и дава зелена светлина на премиера Румен Радев.
Румен Радев, премиер на Р. България (28.05.2026 г.): „И сега, след вашия ангажимент да финализирате екологичните документи, може да се продължи напред и да се използват европейски и национални средства за строежа на тази голяма зелена батерия, която ще е от полза на целия регион.“
ПАВЕЦ „Чаира“ е построена между язовирите „Чаира“ и „Белмекен“. В моменти на пиково производство на ток в страната, когато електроенергията е евтина, централата изпомпва вода от „Чаира“ към „Белмекен“. Когато пък страната се нуждае от повече енергия, водата потича по наклона от „Белмекен“ към „Чаира“ и така се произвежда ток.
След построяването на „Яденица“ той ще бъде свързан със 7-километров канал с язовир „Чаира“. Така ще се увеличи наличната вода и оттам времето, през което се произвежда ток.
Димитър Куманов: Тя в момента, с наличния долен изравнител „Чаира“, може да работи 8 часа и половина в генераторен и 10,7 часа в помпен режим. Когато увеличат обема на долния изравнител с тунела и новия, ще може да работи 20 часа в генераторен и 22 часа и половина в помпен режим.
Проектът „Яденица“ ще бъде съвместен между България, Румъния и Гърция, които произвеждат големи количества ток от вятър и слънце. Така системата остава небалансирана.
Основният аргумент на сдружението против строежа на язовира е разломът, с който граничи районът.
Димитър Куманов: Този Яденишки разлом минава непосредствено покрай стената на бъдещия язовир „Яденица“. На времето тук са се сцепили скалите и са се раздалечили на 30 метра една от друга. А нашите норми за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони забраняват строителството на язовири върху разломи.
Димитър Куманов: Изведнъж в зоната, която е била потънала при това спукване на времето, слагаш 2 милиона и половина кубика каменно-насипна стена, която тежи някъде около 7–8 милиона тона, и още 14 милиона тона вода зад тази стена. Но този язовир има още един много по-голям проблем, свързан с това. И той е, че язовирът ще се пълни за 20 часа при генераторен режим на работа на ПАВЕЦ „Чаира“ и за 22 часа и половина ще се изпразва. Това означава допълнително пулсиращо натоварване – не просто да сложиш една маса и тя да стои, а това ще пулсира точно върху тази част на разлома, която е потънала.
Попитахме Министерството на енергетиката и Националната електрическа компания, които стоят зад проекта, взета ли е предвид информацията за геоложкия разлом. Те изпратиха писмена позиция, според която след извършената работа по екологичната рамка Европейската комисия е включила „Яденица“ в проектите от общ и взаимен интерес за Съюза. Това според позицията „създава възможност за кандидатстване за безвъзмездно съфинансиране по Механизма за свързване на Европа“.
След като чухме позицията на неправителствената организация, която веднъж вече спира проекта, попитахме експертите в Геологическия институт на БАН безопасен ли е районът.
Доц. Александър Радулов: Това е последната актуална геоложка карта на района. Тук виждате двата язовира – „Белмекен“ и „Чаира“, за ориентация. А тук е площадката, за която става дума.
Доц. Александър Радулов, Геологически институт на БАН: Именно тази разломна зона виждаме ние в момента на площадката. Това е неактивна разломна зона. Тя е почти хоризонтална. Тя няма как да се активира. В случая, както е в Южна България, ние имаме исторически земетресения, имаме разломи, знаем каква е горе-долу скоростта на реализация на деформациите. Затова тези фактори са отчетени и съответно коефициентите за антисеизмично строителство там са по-високи.
От риболовния клуб определят като рисков строежа на язовира и заради структурата на скалите. По оценки от 2022 г. "Яденица" е на стойност около 220 млн. евро.
Димитър Куманов: Язовир „Яденица“ не е оценен за въздействието му върху защитена зона „Ниска Рила“ от Натура 2000. Въобще не е оценяван по директивата за местообитанията и не е оценяван по директивата за птиците за защитена зона „Рила буфер“. Язовирът, стената му, ще е 110 метра висока и 315 метра дълга. Тя е с много плавни откоси. Участъкът от реката, който ще бъде засипан, е от порядъка на 100 метра. Това е място, където има приоритетни за опазване местообитания в Европейския съюз. Това са елши, върби и крайречни дървета, които са много ценни. Също така има и приоритетен за опазване вид в Европейския съюз – ручеен рак. И двете неща ще бъдат тотално унищожени в зоната на язовира.
Друга пречка според сдружението е оценката за въздействието върху околната среда на проекта. Тя е издадена през 2018 г. и според тях срокът ѝ вече би трябвало да е изтекъл.
Димитър Куманов: Съгласно Закона за опазване на околната среда решенията за оценка на въздействието върху околната среда губят правно действие в срок от 5 години, ако инвестиционното предложение не е започнало да се изпълнява.
В писмена позиция до „Говори сега“ от Министерството на околната среда и водите посочват, че оценката за въздействието върху околната среда все още е в сила, защото през 2022 г. е започнало строителството на подобект „Експлоатационен път до Савачна шахта „Чаира“, който е част от проекта „Яденица“.
След изявлението на Радев в Брюксел природозащитниците подават нов сигнал до Европейската комисия в опит отново да спрат проекта.
Димитър Куманов: Ние сме запознали Европейската комисия със съвременното състояние на нещата, защото те се влошиха от времето, когато тя се отказа.
Основната функция на ПАВЕЦ „Чаира“ е да регулира енергийната система у нас. С евентуалното разширение се очаква тя да прави това и за целия район на Балканите.
От сдружението не коментираха регионалното значение на проекта. Според Димитър Куманов увеличеният капацитет на централата няма да е нужен, защото със сегашните си показатели тя може да покрива сутрешните и вечерните пикове на потребление само у нас.
Димитър Куманов: Проблемът в цялото това нещо е, че никой пик в потреблението и никой пик в производството на електроенергия не трае по-дълго от тези часове и тя и в момента може да се използва перфектно.
Сред поставените цели на разширението е да поема натоварването при аварии в големи реактори – като тези в АЕЦ „Козлодуй“ например.
Димитър Куманов: А ако ни потрябва веднъж на 10 години? Ние, вместо да строим язовир за 1 милиард лева или 500 милиона евро, защото толкова ще струва, независимо кой какво е обявявал досега, можем да си купим ток откъдето си поискаме и да ни излезе хиляди пъти по-евтино.
ПАВЕЦ „Чаира“ стана скандално известна с авариите, които започнаха през 2021 и 2022 г. След тях централата остана с намалена мощност и работи едва с два агрегата. Множество министри разследваха причините за авариите, но никой официално не е съобщавал дали те са случайни или умишлени.
Проблемите с „Чаира“ съвпаднаха с проектите на Европейската комисия за внедряване на промишлени батерии. Само по ПВУ за България бяха отделени над 1,2 млрд. лева. Отделно частните инвестиции надхвърлиха тази стойност.
По данни на Европейската соларна асоциация само за миналата година страната е отчела ръст от 1100% на броя на инсталираните батерии. Така България се превърна в световен лидер по мощности спрямо големината на енергийната си система.
Чуй новините
Подкаст
