Само две снимки пазят спомена за училището в село Пърличево

И тази неделя продължаваме да ви разказваме за изоставените български училища и съдбите на хората, които някога са учили там. Ще ви заведем в село Пърличево край Берковица. Там една малка снимка пази спомена за времето, когато в училище имало само един учител, а децата четяли уроците докато се грижели за животните на полето. Днес от това малко училището няма и помен. Ето там зад храстите - училище е било, въпреки че не си личи. Още през 80-те години младите избягали от село Пърличево. Без деца училището било принудено да затвори. Една малка измачкана снимчица, а на гърба й пише: "спомен от ученическия живот'- това си пазят семейство Тодорови от училището. Тя ни разказва за празниците - когато всички обличали новите си дрехи и заставали гордо до знамето.

Руска Тодорова, жител на село Пърличево: Значи аз съм с бялата блуза, с плисето и с жилетчица плетена, но иначе отдолу имам цървули.

Нищо че посрещали празниците с цървули, казват, че държали на образованието. Учителят бил строг, но само един за цялото училище.

Божин Тодоров, жител на село Пърличево: Предава на първи и втори клас заедно. След това на трети и четвърти предава заедно като другите излизаме вънка в двора.  

Днес в двора не тичат деца, а  няколко овце. На единствената здрава стена се е запазил надпис с имената на хората, които направили герана. Важно било и училището да си има вода. Сега кладенецът е пресъхнал. Божин Тодоров, жител на село Пърличево: Като отида натам и като гледам как е рухнало... но нищо не може да се направи. Руска Тодорова, жител на село Пърличево: Очаквахме, че някой го е купил. Ако се направи нещо, предполагам, че селото ще цъфне. Семейство Тодорови често се връщат към миналото. След като се преместили да учат в съседното село, ходели всеки ден пеш до училище: "Зимата също. Студ, нестуд пътуваме. Няма автобус, няма нищо". А след училище Божин пасял биволицата. Нямал избор - майка му била болна. Така учел уроците.

Божин Тодоров, жител на село Пърличево: Учебника с мене. Там се окачим на биволицата, четем, она си пасе, я си четем. Научим какво научим и на другия ден на училище.

Днес само минава покрай училището на път за единствения магазин в селото. Вижда купчината боклуци в двора, в който някога е играл, и се връща на пейката под лозата, за да чака със съпругата си някой да купи училището.