В поредицата, посветена на изоставените български училища, ще ви разкажем за село Богдан край Карлово.
Росица, от село Богдан: Бяхме много деца. Беше наистина хубаво и е наистина жалко, че това училище вече го няма.Всъщност сграда все още има, но вътре цари разруха. В прахта на пода е захвърлена една смачкана картина на Левски. И портрета на Щастливеца е на земята, само Галилео Галилей гледа разбитата стая от стената. Гласът отеква в коридорите, а на останалите черни дъски има изписани дати - да се знае кога за последно е влизал човек. А Борис и Роси си спомнят за приятелите.
Росица, от село Богдан: Играли сме си, това са най-хубавите години в крайна сметка на човек.
Борис Цвятков: Приятелите.. ние се познавахме преди училище и след като се махнахме още се познаваме, виждаме се.Така е на село - спокойно. И кметът на селото е учил в училището. Разказва, че преди десетина години то се превърнало в обор за животни. Вътре живеели и хора. Няма изгледи обаче да заработи отново.
Христо Иванов- кмет на село Богдан: Сега училището вече е само реликва. Няма и перспектива да бъде отворено в близките години. Населението е предимно застаряващо и малкото деца, които са ученици учат в града.А Роси е тръгнала да търси работа, стиснала в ръка доказателство за знанията си -нейната диплома. Минала и покрай училището.
Росица, на 24 години: Наистина е много тъжно, защото това си е нашето учлище.
Борис Цвятков- жител на село Богдан: По-добре ще е ако е в по-добро състояние, дори и да не работи, просто ей така като спомен да си остане.Разрушеното обаче трудно се възстановява, просто ей така.