В поредицата, посветена на изоставените български училища, ще ви разкажем за село Богдан край Карлово.
Росица, от село Богдан: Бяхме много деца. Беше наистина хубаво и е наистина жалко, че това училище вече го няма.Всъщност сграда все още има, но вътре цари разруха. В прахта на пода е захвърлена една смачкана картина на Левски. И портрета на Щастливеца е на земята, само Галилео Галилей гледа разбитата стая от стената. Гласът отеква в коридорите, а на останалите черни дъски има изписани дати - да се знае кога за последно е влизал човек. А Борис и Роси си спомнят за приятелите.
Росица, от село Богдан: Играли сме си, това са най-хубавите години в крайна сметка на човек.
Борис Цвятков: Приятелите.. ние се познавахме преди училище и след като се махнахме още се познаваме, виждаме се.Така е на село - спокойно. И кметът на селото е учил в училището. Разказва, че преди десетина години то се превърнало в обор за животни. Вътре живеели и хора. Няма изгледи обаче да заработи отново.
Христо Иванов- кмет на село Богдан: Сега училището вече е само реликва. Няма и перспектива да бъде отворено в близките години. Населението е предимно застаряващо и малкото деца, които са ученици учат в града.А Роси е тръгнала да търси работа, стиснала в ръка доказателство за знанията си -нейната диплома. Минала и покрай училището.
Росица, на 24 години: Наистина е много тъжно, защото това си е нашето учлище.
Борис Цвятков- жител на село Богдан: По-добре ще е ако е в по-добро състояние, дори и да не работи, просто ей така като спомен да си остане.Разрушеното обаче трудно се възстановява, просто ей така.
Премиерът Радев освобождава директора на Агенцията по храните Ангел Мавровски
Млякото се изкупува за 0,30 евро от фермите, животновъди са пред фалит
Днес е Възнесение Господне или Спасовден, почитаме и паметта на светите равноапостоли Константин и Елена