Жертвите на централния затвор на ЩАЗИ

Светът е на ръба на нова студена война. За това предупредиха днес в Берлин бившият съветски лидер Михаил Горбачов и бившият френски премиер Ролан Дюма. Двамата говориха на събитие по повод 25-годишнината от падането на Берлинската стена. В града текат последни приготовления за утрешната кулминация на тържествата - при Бранденбургската врата ще има голям концерт, ще бъдат пуснати и светещите балони, с които от снощи е очертан участък от стената. Хиляди туристи се стичат в германската столица, за да се върнат четвърт век назад във времето и да си спомнят. Специалните ни пратеници Ася Методиева и Владимир Богдански влязоха в централния затвор на ЩАЗИ, през които са минали хиляди политически затворници по времето на Стенат. И през 80-те в затвора на ЩАЗИ цъфтели рози. Когато разпитът започнел, те оставали зад завесата. В централния затвор на ЩАЗИ има 120 стаи за разпит. Те са еднакви. Оттук до 1989г. са преминали близо 20 000 хиляди политически затворници. Андре Кокиш - музей "Хоеншьонхаузен", Берлин: Хората, изпращани тук, не са знаели къде са всъщност. Никой не им е казвал в коя част на Берлин се намират и изобщо, че затворът е в Берлин. Това става ясно от документите, които четем след падането на Стената. Всички лични вещи са прибирали. Получавали са само номер и униформа. Единствените лица, с които са имали контакт, са техните разпитвачи с месеци. Целта е била да бъдат поставени в тотална изолация. Тотална изолация, която продължавала с години. На трите етажа, където се намират килиите винаги било тихо. Затворниците нямали право да се срещат. Взимали книги от библиотеката на затвора и подчертавали думи като свобода. Така общували. Всеки затворник е имал свой разпитвач и е бил наблюдаван ден и нощ. Дори когато не е нужно. Андре Кокиш - музей "Хоеншьонхаузен", Берлин: Оттук надзирателите са наблюдавали затворниците на всеки 15 минути дори и през нощта. Затворниците е трябвало да спят в точно определена поза. По гръб с лице към вратата и с ръцете надолу. БНТ: Каква е била съдбата на хората, които са попадали тук? Андре Кокиш - представител на Берлин Хоеншьонхаузен: Това са били само политически затворници. Например хора, които са искали да избягат от ГДР или просто критикуват системата. Много от хората тук са от онези, опитали се да избягат от Източен в Западен Берлин, прескачайки стената или като преплуват река Шпрее. Агентите на ЩАЗИ днес нямат право да работят в държавна служба, но не са и съдени. Последният началник на централния затвор и днес живее на две преки от него. Взимаме адреса и опитваме да се срещнем с него. Днес той е избрал изолацията. Навярно обаче не мъчителна като онази, с която е белязал животите на бившите затворници.