20 години Велико народно събрание

Седмото Велико народно събрание беше избрано в бурни времена и такива бяха и заседанията му в продължение на година и три месеца.

400 депутати в четири парламентарни групи изработиха през това време освен Конституцията и належащи за България закони след падането на тоталитарния режим.

Пред народното представителство, избрано по време на първите свободни избори след демократичните промени, положиха клетва две правителства - на Андрей Луканов и Димитър Попов.

Седмото Велико народно събрание избра и първия президент на България - Желю Желев. Вижте в следващите кадри къс от времето преди 20 години и какво мислят депутатите оттогава днес.

Александър Йорданов: - Как бяха страстите и аргументите - в каква пропорция? - И страстите, и аргументите бяха съизмерими с духа на времето, а той беше буреносен... Днешният ден, сравнен с тогава, е като остров на спокойствието.

Атанас Семерджиев: - Как вие, уважаеми депутати, търпите да се блъска вратата на тази свещена сграда... Аз ви уверявам - съжалявам, че нямам пистолет да ви покажа мъжество, доблест - поемете отговорност за всичко това, което става отвън!

Гиньо Ганев: - Има едно решение на парламента - докато го има, то е в сила и трябва да се спазва. - Друг депутат: Стигнахме и до едно решение, което е абсурдно - забранява се. И битият, бит... Смях и ръкопляскания. - Гиньо Ганев се чува. - Не се смейте, втората част не винаги е весело.

Депутат - КБ: - Никога не съм се изказвал. Чува се: ще се изкажете след това! - Напущам ПГ на мълчаливото малцинство! Ние излъгахме нацията! Благодаря!

Дали бурният парламент преди 20 години беше манипулиран - един от основните въпроси на продължилия дълго преход продължава да е без еднозначен отговор.

Петко Симеонов: - Цялата администрация, цялата държавна машина беше непокътната - влиянието на комунистическата партия невероятно силно. Разбира се и на тайните служби - много силно.

Георги Петров: - Това беше една от големите грешки и пропуски на ВНС, че не се отвориха досиетата, тъй като още тогава щеше да стане ясно кой кой е.

Янаки Стоилов: - Не мисля, че в досиетата могат да бъдат намерени главните обяснения за съкрушителните резултати в икономическата и социална област на българския преход.

Драгомир Драганов - КБ: - Тука за първи път аз, г-н Ганев, ще си позволя да говоря от името на народа. Вие много често си позволявате този болшевишки навик, но аз за първи път ще го кажа, нали?!

Ген. Любен Гоцев: - Нищо общо нямат досиетата с работата на ВНС. Това са митове и слухове, създавани от хора, настроени да създават илюзии... Нямаше театър тогава никакъв?! - Нямаше! Ако имаше, кажете: Лъжете, г-н Гоцев.

Дали Конституцията на България можеше да бъде друга и как развихме демокрацията. 20 години по-късно равносметката отново е на кръстопът.

Нора Ананиева: - Ние свършихме много нещо.

Петър Стайков: - Ние за година и 4 месеца много малко неща свършихме. Не можахме да направим друг закон за приватизацията и тя тръгна в погрешна посока.

Желю Желев, президент на РБългария 1990 - Най-скандалният момент беше подписването на Конституцията, когато една част от депутатите отказаха да я подпишат под претекста, че тя е комунистическа, не знам каква... Аз още тогава осъдих такива оценки за Конституцията, тъй като в нея са заложени всички демократични принципи. /след първото изречение покрито с палатков лагер и подписване./

Михаил Неделчев: - Аз бях в тази група, които не подписаха Конституцията и смятам, че по-скоро бяхме прави, когато твърдяхме, че в тази К. има твърде много компромиси, твърде много логически дупки. - Основният компромис? - Може би беше нерегламентираността на съдебната власт.

Янаки Стоилов: - Смятам, че К. дава подходящата рамка за развитие на законодателството. Тя направи възможно и с малки промени българия да стане член на ЕС. /втората част покрита - Петко Огойски се кръсти преди да подпише./
Сценката с обявяването, че К. е приета. Викове: Демокрация! Карикатура.