Децата в домовете не се лекуват адекватно

Продължава разследването на наш екип за реалната ситуация в домовете за деца с увреждания. Факт е, че децата не се диагностицирани адекватно, което не позволява и да се предпише точното лечение.

Често дори - психиатри изписват лекарства, които още повече увреждат децата. Проверката на По света и у нас потвърди един от най-драстичните изводи на Български хелзинкски комитет за лечението в тези домове. Проблемът не е в техния персонал, а в липсата на добре подготвени специалисти в малките градове, където обикновено растат тези деца.

Техният свят е толкова объркан, че дори специалист едва разграничава кое е от увреждането, кое от самотата. Изоставени, без близост и любов, симптомите им рязко се влошават. А това с медикаменти не се лекува. Най-малко с Халоперидол или Тиоридазин, най-използваните в домовете при остри психотични състояния.

Владимир Сотиров: - Тези лекарства е добре да се избягват, пак да кажа категорично е добре да се избягват особено при деца, при които структурното развитие на мозъка не е приключило. А да не говорим, че те са родени със структурни малформации мозъчни и то е много чувствителен към всякакви фармакологични интервенции.

Галя Цветанова - дириректор на ДДУИ, Мездра: - Всички лекарства, които се назначават, са от специалисти - както от невролог, така и от психиатър.

Рецепти с Халоперидол или Тиоридазин се срещат във всички домове. Все предписани от психиатри. Нито един от тях, обаче, не е детски психиатър. Къде ти такива специалисти в малките градове и села. Иначе експертът би предписал от по-съвременните и безопасни невролептици. Вярно, те са и по-скъпи, но се поемат от касата.

М. Ч. - Вие назначавате ли лекарства?
Валентин Христов - фелдшер в ДДУИ, Мездра: - Само ако се наложи, за овладяване на агресията. Това са изключителни случаи, нали диазепам може да се използва.

Поне е ясно, че в три от домовете персоналът е обучен как да реагира при криза на някое дете, преди да посегне към лекарствата. В сензорните стаи с приятна музика, или в басейна с топките, или със заниманието, което може да го успокои.

Маленка Пенчева - старши възпитател в ДДУИ, Берковица: - Ако с тези деца се работи упорито, ефектът е покъртителен.

Системните грижи на рехабилитатори и трудотерапевти показали чудодейни резултати. Отписани като безнадеждни случаи, в техните ръце проговарят, изправят се, прохождат. Някои дори тръгват на училище.

Тихомир Маринов: - Ходя на училище, в гимназията, в 10 клас съм с ресурсен учител.

Това е специален подарък от Нели, тук са много горди с нейните постижения, тя е глухоняма. Жалкото обаче е, че ако имаше кой да работи с нея още при раждането й, тя щеше сега да е нормална млада жена.

За съжаление десетки са примерите на изтървани деца от домовете до 3 годишни. В Мездра най-увредени са децата от закрития дом във Факия. Със задълбочени увреждания заради ненаправена операция или друга корекция, докато е време. Или просто заради неправилно поставена диагноза. И деца, които не им е мястото в тези институции. Като Георги.

Цветомир Петков - дир. на ДДУИ, Кула: - Имаме наистина определено съмнение, че диагнозата по него не е уточнена. Дори и да има някакво умствено изоставане, то е много леко и мястото му не е тук.

С Георги трябва да работи логопед. Такъв специалист, обаче в Кула няма. Трудно намират дори зъболекар за децата. В Берковица и Мездра имат целия набор от специалисти. Но пак не стига.

Маленка Пенчева: - Това ми е болката от толко много години работа - все ми се иска на всяко дете да отделя повече внимание и разбиране.

Внимание и разбиране. Усещането да си значим за някого. Най-важното за развитието на всяко дете. Големи институции като тези няма как да го осигурят. Но поне в Кула, Берковица и Мездра знаят това и се опитват да се променят.